May 26, 2022, 12:39 PM  

 ПТП с потърпевши – 2 

  Prose » Narratives
583 0 4
Multi-part work « to contents
17 min reading
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени преждевременно. Предават го на предметите, които хората изработват от тях. И във всеки стол, маса, шкаф, инструмент или съд се запазва недоловимата топлина и уханието на напечена от слънцето грапава кора, далечен, приглушен шум на листа и чуруликане на птици, трайно гравирани в дървесната плът и отекващи като едва чуто ехо при всяко докосване.
Дланта помни пъплещия мрак и очакването на зората. Свързана е с гората и почернелия пън на полянката, покрит с тъмнозелен мъх, с невидими, здрави нишки.
Мравките знаят тайната на благодатния труд и това, че си струва да пълзиш с километри по изронената земя, за да домъкнеш до мравуняка в подножието на пъна едно-единствено зрънце, голямо колкото света.
Търкал ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Мария Димитрова All rights reserved.

Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...
  505  10 
Random works
: ??:??