Султан Абдул ал Хамид се бе излегнал на меките възглавници в един от кътовете на своя дворец и притворил очи, се наслаждаваше на спокойния следобед. Две робини развяваха големи ветрила над главата му и го пазеха от жегата и нахалните насекоми. От време на време той протягаше ръка към платото пред себе си, пълно със сиропирани сладкиши и плодове, и ги поднасяше с наслада към устата си. В отсрещния край на залата няколко танцьорки се бяха скупчили една до друга и само чакаха знак от господаря си, за да скочат и затанцуват своите сладострастни танци. Следобедът се беше спуснал, мързелив и горещ, и сякаш целият дворец бе изпаднал в сладка дрямка. Но това спокойствие беше само привидно. Всички бяха наясно с нерадостните мисли, които от доста време измъчваха душата на техния владетел. В двореца мълвата се бе понесла от уста на уста и се бе разпростряла по ъглите му като паяжина - Лейла, любимата дъщеря на султана, беше изгубила своя разсъдък.
Абдул ал Хамид отново поднесе към устата си някол ...