Пясъците на Созопол
(всяка прилика с действителни лица е полу-илюзия)
На гарата е прашно и почти задушно. Особено там откъдето запраши автобуса – сто кила прах се вдигна и в ушите ми е едно такова нажежено. Мамка му, пролетта едва се е подала, а май лятото скоро ще я забърше. По стара традиция всеки сезон забърсва предишния. Нарочно ни лъже лятото дъртото, да провери дали сме готови.
Аз по принцип винаги съм бил готов. По принцип се разпилявам като гларус до мръкване по калдъръмчетата на Созопол. Скитам по павилионите, за лафче и цигара, къде с мацки, къде сам. Бягат ми нещо по тъч линията – мацките. Или поне опитват, ама няма къде да избягат. Батко им Стамен няма да ги остави намира докато не ги е изследвал порядъчно, докато не им е разбрал всичките номерца. Скитам цял ден, но по-късно, по мръкване, пак излизам - с ризница и сабя, че не се знае кога ще се наложи да спасявам някой изпаднал хипар или псевдо-хуманист.
Като репетицийка обикалям баровете, запалвам цигарите и мадамите, и ци ...