йеромонах (Атеист Грешников)
343 547
13 дек. 2016 г., 16:45

Пъкъл XVII 

  Проза » Рассказы
486 0 0
7 мин за четене
ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погледа му ми е познат. Не се сблъсквам с него за пръв път. Дали не бе в „оная реалност“, мамка му!?
Но дори да ме преследва какъв ли е мотива му? Какво го кара да е толкова изобретателен и подъл? Дали не подозира нещо, или само е замаскиран агент на властите? Трижди предпочитам да е данъчен и да намери някое дребно финансова провинение, отколкото… Ох, не ми се мисли за това. Но кой земен може да усети липсата на душата ми? Не се е родил още такъв и няма да се роди. Само Свиш или паднал може да видят кухата ми материална същност.
А падналите… Те как ме откриха, мамицата им!? Нима още имам сметки за уреждане с тях… не изплатих ли си всичките дългове или още ще плащам. По дяволите! Всичко това е то ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »