Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който като лястовиче гнездо, бе залепен в подножието на планината. Помагаше на свещеника и клисаря Мито да поддържат светата обител. Срещу парче хляб, чиния топла храна, а понякога и за някоя подхвърлена монета - от милостиви посетители, той раздаваше целия си ентусиазъм и работни способности.
Днес го чакаше много работа. Толкова сняг се изсипа през нощта, че затрупа пътищата, къщите. Гората мълчеше свита под тежестта на снега и не смееше да се размърда. Само самотната фигура на мъжа чернееше върху бялата пелена, като игла която се промушваше през нея.
Йоцо беше здрав четиридесет годишен мъж. Приличаше на голяма канара откъсната от мощната снага на Балкана. Но в това огромно тяло пърхаше душата на де ...