Пълен идиот
Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който като лястовиче гнездо, бе залепен в подножието на планината. Помагаше на свещеника и клисаря Мито да поддържат светата обител. Срещу парче хляб, чиния топла храна, а понякога и за някоя подхвърлена монета - от милостиви посетители, той раздаваше целия си ентусиазъм и работни способности.
Днес го чакаше много работа. Толкова сняг се изсипа през нощта, че затрупа пътищата, къщите. Гората мълчеше свита под тежестта на снега и не смееше да се размърда. Само самотната фигура на мъжа чернееше върху бялата пелена, като игла която се промушваше през нея.
Йоцо беше здрав четиридесет годишен мъж. Приличаше на голяма канара откъсната от мощната снага на Балкана. Но в това огромно тяло пърхаше душата на дете. На лицето му винаги грееше една наивна и глуповата усмивка. Наричаха го идиот, но той не се сърдеше или просто не разбираше смисъла на тази дума.
Стигна до манастира и потропа на голямата порта. Студът го беше хванал в клещите си и безмилостно го стискашее. Устните му бълваха пара, сякаш в гърдите му имаше огън. Краката му тежаха, а влагата която се бе просмукала в тях, ги сковаваше - като в окови. След известно време тишината се разкъса от метално потропване. Мито отключи портата. Все още сънен, наметнат с кожух от овчи кожи, сърдито измърмори:
- Къде си тръгнал толкоз рано, Йоцо!? Хич акъл нямаш! Само ти и гаргите обикаляте в тоя студ.
- Ааа, Мито, трябва да изрина снега. Път от селото до тук да има, че как иначе ще дойдат хората. Стига се мръщи, виж колко е хубаво. - ухили се той и заподскача върху преспите. - Хрупа, като зеле под нозете ми. А пък студът как гори лицето ми - като с ръжен и какъвто е бял и гъст прилича на халва.
- Стига приказвай! Влизай, че от това висене в тоя студ станах на висулка. - измърмори клисарят.
- Ти обичаш ли халва, Мито? Ама оная бялата, дето прилича на сняг. Аз много я обичам! Дъвчеше я, а тя полепва по зъбите и небцето. Сладостта ѝ бавно пълни устата и се топи. Ти смучеш, а тя става все по- малка. Докато съвсем се разтопи. Истинска наслада. Халвата е като живота. И той е хубав, но трябва да умееш да го сдъвчеш добре, за да потече сладостта му, че да се насладиш. Ама доста трябва да дъвчеш и най-вече да имаш здрави зъби. - продължи да приказва Йоцо следвайки го.
Стигнаха до малката стая на клисаря, където гореше едно черно кюмбе.
- Хайде, стопли се, че се захващай за работа! Днес не ми се занимава с идиоти.
- Ти пък, защо мразиш идиотите? Мислиш ли, че е лесно да си идиот в днешно време. Много е трудно, кога реалният живот не съвпада въобще с измисления свят на идиота. Все страдаме от реалната грубост, реалното лицемерие на нормалните около нас. За нас казват, че сме като развалени воденици - тракаме, вдигаме шум, а не мелим. Ами те хората, Мито, така и не свикнаха да не сравняват и да не изискват от всички еднакво. Нормалните са си нормални, а ние идиотите сме като магарешки тръни - бодем и дразним останалите. Всеки е силен в това което може. Трябва ли да обвиняваме птиците, че не могат да тичат из полето - като сърни, а сърните, че нямат полета на птиците!? Нашият интерес към живота е по-силен от болката и страха, в който живеят онези - нормалните. Затова сме и идиоти.
- Така е, вие не разбирате човешките закони и норми. Живеете по свои правила. Не сте от този свят.
- Е, Мито, той и Исус е дошъл със свои закони и норми на Земята, не е живял по човешката мяра. - засмя се щастливо Йоцо.
- Абе, ти, съвсем полудя! Сега ще изкараш, че Исус е бил идиот. Такива, като теб вързани трябва да ги държат.
- Че то..., що добри хора вързани са били, даже и на въжето са увисвали. За едни са били добри, за други лоши. А Исус и на кръстта са го разпънали, пак заради човешките норми.
- Ти, май не си толкова голям идиот или просто се правиш на такъв!? - погледна го с любопитство клисарят.
- Учителят Рашко каза , че "гениите не са нищо повече от пораснали идиоти или полуидиоти". Аз обаче хич не обичам половинчати неща, за това избирам да съм пълен идиот. Че то така се омешаха полунормални и полуидиоти, вече не можеш ги разбра кой - кой е! Малко останахме пълните идиоти и в това, може би е моето спасение. Хайде, отивам да рина снега, че да изкарам днес за едно парче халва. - каза той, а на лицето му се появи онази усмивка - наивна и глуповата.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Признавам си, че ме привлече заглавието. Но аз тук пълен идиот не видях. Пак има мъдрост и скрито послание в разказчето ти, Роси. Имаш талант. Липсваш, но съм сигурна, че един ден пак ще се появиш тук. Страхотен разказ!
-
Човешкият мозък - компютър: най-умният и съвършен инструмент - но са склонни да бъдат по-идиот. Не си сам Жабок и аз обичам халва! 😁
-
А бе, аз идиот ли съм или съм философстващ идиот?🤔 Нее, идиот съм, щото не мога да достигна такива общо човешко-житейски открития, ама иначе ям бяла халва и през седмица съм при стоматолога. А той ми вика:
- А бе, идиот няма ли да спреш с тая халва
И той ма е разбрал, че съм идиот. 🤪 -
Благодаря, Безжичен!
-
.Най-нормалният - твоят идиот! Страхотен образ и разказ. Браво!
-
Благодаря, Борис! Много обичам бяла халва! 😊
Мари, моята глава е като гардероба на баба. В нея има толкова излишни неща.🙂 Подарявам ти една голяма усмивка! 😁Благодаря ти!
Светличка, аз ти благодаря, че се спря! -
Толкова е захаросан, че не може да е истински - мислят си нормалните. Благодаря ти за образа на божия човек, Роси.
-
Главата боли само, ако има нещо в нея, така казваше баща ми, Роси. 😘А в твоята явно има много ум, способност да разсъждаваш над това, което си видяла и чула и умение да водиш читателя към ценни житейски изводи и поуки.
Прегръщам те с усмивката, за която преди няколко десетилетия дъщерята на моя приятелка ме попита защо не слиза от лицето ми. Тогава аз шеговито ѝ отговорих, че сигурно нещо не ми е наред.🤣 Но вече и аз съм обикновен екземпляр от житейската матрица, за жалост... -
Топи се в устата, дори когато го четеш наум!
-
Няма защо да се извиняваш, Зиги, за мен е важно когато има разсъждения, критика и поглед върху разказите ми. Човек само така може да израства и да поправя грешките си. Напоследък започнах да се чувствам идиот в нормалния свят и най-доброто ми оръжие разбрах, че е усмивката - глуповата, наивна, щастлива, тъжна... Усмивката винаги кара отсрещната страна да се чуди, какво се крие зад нея. Различните в обществото трудно се приемат, лепим им етикети и страним от тя, а в същото време всеки иска да е различен, да се открои от масата. Това си е едно голямо противоречие. Самият Исус е бил като бяла врана сред множество черни. Значи ли, че трябва да му сложим етикет!? Кои са идиоти и кои нормални? Кой определя какви сме? Аз съм дървен философ и много мисля и много въпроси си задавам. Може би за това ме боли често главата.🤣
-
Роси, извинявай, че си позволявам да пиша втори коментар и да те спамя 😅 но, в чест на собствения си характер, не ми върви да оставя така този разказ без да съм могъл нещо по-смислено да кажа от “Уау, уха” 😅 Таа, на мен много ми хареса, че героят ти казва, че не харесва половинчати неща. Този герой сякаш казва на всички дето се мислят много умни да погледнат в собствената си паница и да опитат вместо да умуват да направят нещо добро, макар и малко да е. Ако не съм разбрал, ще прощаваш, но ми се струва, че това да се усмихваш “наивно и глуповато” е всъщност да си най-наясно за истината на нещата и в живота. И интереса към живота. Онзи истинския интерес, с който се раждаме, от който бягаме заради очаквания (наши, чужди, измислени)… спирам. Има много да се отплесвам в разсъждения (все пак, Философ човек 😅) но в крайна сметка, това е един от любимите ми твои разкази и ще си го чета и препрочитам.
-
Красии,😁! Винаги успяваш да извлечеш усмивка и от най-тъжната ситуация. А тя усмивката е лекарството срещу болката! Благодаря ти!
Иви, хората сме страни същества, в някои случаи създаваме титани, а в други - иронични идиоти от еднотипни личности. Благодаря ти! Прегръщам те!
Галя, благодаря от сърце за любими! -
Отново много въздействащ и замислящ разказ, Роска!
Гениите са нормата, нормалните са просто несполучлив биологичен експеримент.
Благодаря ти! С прегръдка.💟 -
"Много е трудно, кога реалният живот не съвпада въобще с измисления свят на идиота. "- но пък благодарение на това разминаване се появява и усмивката лошо става кога право седи, ама криво мери, тая година полупроводници - другата цели, казал го е ехеее, още кога... Благодаря, Роси!
-
Щастието започва с усмивка. Затова ти изпращам една🙂, Костадин! Благодаря!
Зиги, напоследък така стана горчив животът, че предпочитам да се усмихвам идиотски! 🙃🙂 Благодаря ти!
Кате, аз отдавна ги бъркам! 😁 Благодаря! -
Кой е умен, кой е идиот вече е трудно да се разбере. А с този разказ съвсем ме обърка. Шегувам се, Роси. Забавно.🙂
-
Ухааа ееее! Остави ме без думи бе, не знам защо ама… ето на! Браво!!
-
Полу или пълен идиот,важно е да си усмихнат.Усмихна ме разказа ти Роси.Поздрав.
-
Благодаря, Мини! Имам си своите моменти и аз, като мечката - заспивам, за да се събудя с енергия и желание! 😊❤
Жени, за мен ти си талантлива и го казвам не като комплимент, а със сърцето си!❤
От доста време имам чувството, че светът се гледа в изкривено огледало, Младен! Благодаря ти!
Тони, не само лепим етикети, а очакваме от различните, да са като нас. А колко щеше да е по-добро място светът, ако всеки му дава това което може. Благодаря ти!❤
Танче, радвам се, че разказвач като теб ме чете! Благодаря ти!❤
Дейка, трудно е човек да се научи да не съди и да не поставя окови на себе си и другите! Благодаря ти, слънчево момиче!❤
Генек, когато прочетох заглавието на съпруга си, първите му думи бяха: " За мен ли е?" 😄 Благодаря ти!
В последно време, Петър, идиотите станаха по-нормални от нормалните. Благодаря ти!
Наде ❤, благодаря! -
Ех, талантливке...
-
Роси, въздействащ разказ,...'' Мислиш ли, че е лесно да си идиот е днешно време,.. Много е трудно..''
-
Погледнах заглавието, викам си - отде ме познава?
Сериозно - хубав разказ. -
Ех тези "човешките закони и норми."...
Отново чудесен разказ, Роси! ❤ -
Поздравления за хубавия разказ!
-
Вярно е това, Роси, че "гениите не са нищо повече от пораснали идиоти или полуидиоти". Много харесах разказа. Замислих се, как лепим етикети "идиот" или "луд" а не знаем какво се крие в душата.
-
Умните докато се наумуват, идиотите свършват работата.
Много хубав и въздействащ разказ, Роси! -
Талантливата ми Роси... страхотен разказвач си!
-
Толкова хубав и непринуден разказ, Роси, направо ми стана много, добре докато го четях! Много те бива, да знаеш! Радвам се за теб!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
