Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!

Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаше да продължи. Беше започнало да му досажда…

Как точно да разпознае кой от всичките сладури дето среща по пътя си е подходящ за клана Гъди Мъди? Тия пусти мързеливци (предишните Вождове) да бяха драснали поне ред два как да ги познаваш… Носовете да са им дълги и да носят сандали на Пиер Карден примерно… Ама на. Нищо! Даже една песен да бяха оставили за поколенията…

Тези мисли течаха през главата му докато се разхождаше усмихнат из един пазар и гледаше каква мръвка, ще успее да отмъкне Марвин.

Тогава усети една ръка, която нежно хваща кесията му и плавно я отнася към новия си собственик. Усмихна се до уши и се направи, че не забелязва като лекичко се обърна настрани за да може да засече с периферното си зрение собственика на ръката.

Беше слабо мърляво момиче с коса на плитки и доста лунички и завидно самообладание! Очите и бяха прикрити и усмихнати. Баба Му се разсмя!

Оказа се, че плитката и се е заплела в ръката на Шмръц и когато понечи да се измъкне със скоростта на светкавица се отзова във въздуха и от изненадата даже изпусна кесията на земята.

Той продължаваше да се усмихва😊

 - Сигурно си гладна… Позволи ми да те почерпя! Знаеш ли място дето готвят вкусно и имат прясна бира?

 - Да – каза плахо момичето, наведе се и му подаде кесията.

 - Води ме тогава! Време е за празнуване!

Някакси магически момичето тръгна пред него из тълпите и въпреки, че вече плитката и беше свободна тя не се и замисляше да избяга.

Настаниха се удобно на голяма маса. Шмръц поръча обилно от най-вкусната храна. След третата халба бира и доволно пълен корем той се изкашля, изправи се, провикна гръмогласно „НАЗДРАВЕ“ и запя:

Брях! Дошла е сутринта!

След чудесна усмихната луна

И дъжда, дъжда, дъжда...

Сякаш шарен папагал

Полетял, па се посмял

На каруците безброй

Дето кат овцете вакли

Се бутат, блъскат с наведени глави

Пред врата една. Някой да ги издои…

Минават Те, минават… Меееее

Чобанина къде пасе?

Хайде шарено козле! Меееее

Шарено пиле шарено пее

Слънцето най-срамежливо се смее

Дявола тъжно седи и ги гледа…

Хората По-Дяволи от мен са станали…

Тъгувал, па станал Господа да види

Да види, да му каже да си го прибира

Господ вратата му отворил

Усмихнал се и сложил му софра

Яли, пили, па му заговорил:

Остани си ти на грешната земя

Отдалече гледай, почини, учи се

Твойто време идва Друже Мой!!!

Хаос, болка и страдание

С щипка, две барут

Хората на тепсия ще ти донесат!

Господи, Ти лъжеш ме нали?

Недей така! Аз страдам! То Боли…

Вземи ме Ти при Теб! Поспри…

Часът на истината скоро ще удари

Ще Бъде квот ще Бъде!!!

Слънце! Или адското гърне!

Нека да е Слънце Господи!

Нека да Пече! Аз ще чакам…

Човека. Той сам да ми го донесе

Момичето с ококорени очи гледаше Шмръц. Много неща не разбираше, но най-вече как някой дето хич не може да пее ще се изправи в кръчмата и с усмивка ще причини всичко това на гостите и!

Сви се в стола си и полита плахо:

 - Ти Дявола ли си?

Гръмогласен смях и отговори първо. После Марвин в нея се качи. И замърка най-доволно.

 - Аз съм Шмръц, просто нинджа. А Ти?

 - Аз съм Ти – и също се усмихна😊

 - Наздраве Кръчма! Аз черпя! Благодаря Ти Бабо! Благодаря Ти!

То не било трудно си каза Шмръц😊 Трябвало само усмивка😊

Баба Му го потупа нежно по главата😊 С метлата!:)