Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаше да продължи. Беше започнало да му досажда…
Как точно да разпознае кой от всичките сладури дето среща по пътя си е подходящ за клана Гъди Мъди? Тия пусти мързеливци (предишните Вождове) да бяха драснали поне ред два как да ги познаваш… Носовете да са им дълги и да носят сандали на Пиер Карден примерно… Ама на. Нищо! Даже една песен да бяха оставили за поколенията…
Тези мисли течаха през главата му докато се разхождаше усмихнат из един пазар и гледаше каква мръвка, ще успее да отмъкне Марвин.
Тогава усети една ръка, която нежно хваща кесията му и плавно я отнася към новия си собственик. Усмихна се до уши и се направи, че не забелязва като лекичко се обърна настрани за да може да засече с пер ...