- Дойдох да съобщя за убийство!
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да съобщя за убийство. - настоява оня срещу мен и мачка с възлестите си пръсти кафява, стара ушанка.
- Аха. - кимам облекчено - За убийство значи.
- Да, да! - оживяват рунтавите вежди над клюноподобен нос. Кафявите очи, ме гледат от това безизразно лице от висотата на двата метра. На толкова се намира главата му от пода.
- Добре, седнете. Момент да си довърша рапорта.
Сяда и забива поглед във върховете на обущата си. Мисля си, че трябва да се почисти след него. Откъде хората вземат всичката тази кал и защо все тук я носят?... Пет отвесно: "Река в Месопотамия"... Хм! Ама ги правят тези кръстословици от ден на ден по-тъпи.
- Тигър или Ефрат. - обажда се с безразличие столът отсреща ми. - И двете ...