Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корема на магарето и елегантно се приземи. Аз, обаче от малка имам страх от високото и не посмях да последвам примерът й. Реших да се обърна по корем и без да гледам да се "спусна". Посрещачката като разбра намерението ми каза, че е опасно, защото може да падна под магарето и то да ме смачка. Тези думи прекършиха желанието ми за дейстрвие. Стоях си на самара без никакво намерение да сляза. Водачът дойде и като разбра проблема отчаяно ми заяви, че не може нито да ми остави магарето, нито да ме води със себе си.
- Скачай, жено, не ми губи времето
викаше той, а аз само клатех отрицателно глава пълна с решителност. Посрещачката, се заля в смях, а мъжът проклинаше часа в който ме срещна. От съседската ...