Когато се срещнаха, той се впечатли не от нея, а от едно нейно единствено движение.
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна настрани, после напред, и се строполи като дървено трупче на земята. Не стигна това, ами си насини коляното, почти си сцепи устната и когато се изправи, толкова се беше смутила от едва сдържащия се смях в погледите на гостите, които видяха плонжа ù, неуспешно прикрит зад думите на състрадание, че единственото, което ù хрумна, беше да се усмихне глуповато и да приглади косата си назад, сякаш нищо не се беше случило.
Точно в този момент, отегчен до смърт от купона, сипвайки си поредното уиски, вторачил празен поглед към вратата, той изведнъж видя едно движение, което сякаш беше негово собствено движение и малко се учуди да го види вън от себе си в една непозната. Когато тази жена приглади косата с ...