Когато се срещнаха, той се впечатли не от нея, а от едно нейно единствено движение.

Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна настрани, после напред, и се строполи като дървено трупче на земята. Не стигна това, ами си насини коляното, почти си сцепи устната и когато се изправи, толкова се беше смутила от едва сдържащия се смях в погледите на гостите, които видяха плонжа ù, неуспешно прикрит зад думите на състрадание, че единственото, което ù хрумна, беше да се усмихне глуповато и да приглади косата си назад, сякаш нищо не се беше случило.

Точно в този момент, отегчен до смърт от купона, сипвайки си поредното уиски, вторачил празен поглед към вратата, той изведнъж видя едно движение, което сякаш беше негово собствено движение и малко се учуди да го види вън от себе си в една непозната. Когато тази жена приглади косата си и се усмихна нелепо – жестове, които на останалите гости се видяха дори по-смешни от самото падане, той си помисли, като съзнаваше абсурда на цялата ситуация, че това бяха най-красивите два жеста, които някога беше виждал. После си помисли, че тази жена има най-прекрасните черни очи и малинови устни. И после, почти на шега, си помисли, че дори би могъл да се ожени за нея.

За себе си тя беше убедена и се опитваше да убеди и другите, че има сериозна връзка с един младеж, с когото ходеха вече няколко години и даже живееха заедно. И единствената причина, поради която реши да дойде на това събиране, беше, че домакинът ù беше помогнал с материали да напише една статия и не можеше да му откаже. Тя беше научен работник, впрочем, и всичко в живота си изследваше с математическа точност и прецизност, дори и връзките, макар да беше филолог по образование. И когато падна на този теракот, в този коридор и когато той дойде да я пита как е и да ù предложи чаша уиски, тя хем му беше благодарна за жеста, хем като ù каза, че има много хубави очи и устни, си помисли, че е напълно откачен и че ù се подиграва и не му обърна почти никакво внимание, въпреки че впоследствие му даде телефонния си номер, без да разбира защо точно на него, в когото намираше, че има нещо гротескно. И макар тогава изобщо да не си даде, не само ясна, но дори и никаква сметка, всъщност тя искаше мъж, който да ù казва, че има красиви очи и устни и за когото всички нейни падения, пък били те и на теракота в коридора, да будят нескриваното му възхищение.

Когато той се прибра, се почувства странно доволен и щастлив от живота. Вече две години беше сам и имаше усещането, че тази вечер нещо беше променила у него и че тази жена, която срещна у приятелите си и която падна така грациозно пред очите му, беше различна. Пусна си музика и се отпусна на дивана, на който някога прегръщаше бившата си приятелка и която му липсваше и търсеше във всяка жена. И изведнъж си помисли, че онази жена, която срещна преди няколко часа, можеше да запълни онази празнота, онзи ужасен вакуум, който бившата беше оставила у него и която не успя да запълни нито с многобройните жени, с които излизаше, нито със скъпите почивки, на които ходеше, нито с интереса си към разни китайски, индийски и всякакви източно-азиатски религиозни учения, които проповядваха хармония с природата и някаква неясна и неограничена обич към себе си.

Когато тя се прибра при своя сериозен приятел с ожулено коляно и разцепена устна, с ужас установи, че той беше пуснал пералнята на различна програма, а не както го беше инструктирала, и че белите ù дрехи имаха сивкав цвят и вместо да го удуши, както всъщност заслужаваше, тя отиде в кухнята, седна на единия от общо два стола и се разплака, докато той тихо прохъркваше в другата стая. И изведнъж си помисли, че всъщност не иска такъв живот точно с този мъж. Но понеже редовно ходеше на психоаналитик, предимно заради натрапчивата мисъл, която имаше в главата си, че пада от 7 етаж и тялото ù се разчленява във въздуха, реши, че тези сълзи са нов пристъп на иначе другия ù стар проблем, че беше вечно недоволна от избора си на партньор. Сериозният ù приятел, освен че беше наистина много сериозен, не ходеше по жени, не се напиваше и имаше само едно-единствено прегрешение, а именно обожаваше да реди пъзели и беше добро момче, макар че нито един път не успя да пусне правилно пералнята.

Когато посети във вторник, както обикновено, своя психоаналитик, и му разказа за пералнята, за падането, за това колко много я дразнеха пъзелите, които редеше съвсем сериозно сериозният ù приятел, за това как се чувства потисната и нежелана, за това как побеснява, когато завари майка му да готви на НЕЙНАТА печка в НЕЙНАТА кухня, а психоаналитикът ù кимаше разбиращо в знак на психотерапевтична съпричастност и се чудеше кога ли ще има обрат в нейната психотерапия и кога ли щеше да разбере, че няма всички отговори на всички въпроси и че може би (той обожаваше думата „може би”, понеже според него разкриваше екзистенциалната несигурност на човешкото битие) този мъж, с когото живееше, просто не беше човекът за нея, след цялата тази плеяда, накрая на сеанса, тя му заяви, съвсем между другото, че може би (не беше сигурно) е влюбена. Психоаналитикът ù въздъхна дълбоко и само ù каза, че е прекрасно човек да бъде влюбен, дори и само за час. Може би.

Той, както обикновено, във вторник посети сбирката по медитация и докато се приготвяше да отвори чакрите си, както го бяха научили в един ашрам и да приеме в себе си слънцето, въздуха, водата и земята едновременно в тяхната цялост, разперил ръце към космоса и докато наблюдаваше пред себе си един женски задник, (не лош между другото), облечен в същата бяла роба, както и той, през която роба прозираха прашките ù, един женски анус в края на краищата, опитващ се да приеме в себе си същите космически елементи (и в който може би беше влизал самият той преди време, но не си можеше да каже със сигурност, преди да погледнеше фасадата ù), си помисли, че можеше да предложи на тази жена от приятелското събиране всичко, стига тя да успееше да се намести на онова скъпоценно място, което беше овакантила бившата му приятелка.

В края на годината след няколко емоционално наситени психоаналитични сеанси и няколко мощни медитации, двамата решиха да започнат връзка - тя, неуверена, че може би беше направила грешка и че този нов мъж можеше да се окаже, че има още по-неприятно и дразнещо я хоби от реденето на пъзели, макар да се чувстваше увлечена по него, а той – абсолютно уверен, че помежду им съществува стихийна динамика, в която той беше съумял да открие хармонията във вселената и неограничената космическа енергия.

Първият път, когато се любиха, тя не изпита почти нищо от онова, което си представяше, че щеше да изпита и за което беше фантазирала толкова време. Когато той легна отгоре, проникна в нея и започна бавно да се движи, стенейки, тя си помисли, че пръхтеше като кон и, че май онази безкрайна любов, която си беше внушила, че изпитва към него, докато той беше само един блян, към която тя се стремеше напук на всичко, се беше стопила в момента, в който го усети в тялото си. Гледаше го, докато се движеше върху нея, и се опита да го почувства толкова близък и неин, колкото преди любовния акт, но видя пред себе си само едно зачервено, изпотено лице на един непознат, който можеше да бъде всеки. И понеже не изпитваше никакво, ама съвсем никакво удоволствие от това животинско съвкупление, се насили да си представи някаква възбуждаща сцена и понеже се възбуждаше предимно от ужасяващи неща като тяло, което пада от 12 етаж и се разчленява на съставните си части, си помисли, че в този момент няма нищо по-ужасяващо от това да си представи, че в нея не прониква нищо друго, освен собствената ù майка. Вгледа се в него и изведнъж откри, че той много приличаше на майка ù и изведнъж ù хрумна, че в нея не прониква нищо друго, освен нейният огледален образ и наместо тази мисъл да я отврати и погнуси от любовния акт, тя се усети по-възбудена от когато и да било и започна да шепти в ухото на своя пръхтящ кон най-мръсните и перверзни думи, които ù идваха на ум.

Усетил тази нейна неповторима възбуда, той изтълкува себеотдаването на новата си любовница като поредно доказателство, че тя беше не просто заместител, а съвършеният заместител на неговата бивша приятелка. Ако преди да проникне в тялото ù, той изпитваше към нея привързаност, която той определяше като любов, в онзи съвършен момент, в който с половия си член измина онова разстояние от платоническата до телесната любов и проникна в тялото ù, изведнъж за него границите на тази интимност се стопиха и той се почувства напълно безсмъртен, сякаш самият Рай беше отворил дверите си, за да го приеме. И точно, когато вече виждаше Раят да го обгръща в топлата си прегръдка завинаги и безвъзвратно, чу в ухото си онези мръсни думи от иначе нежната уста на новата си половинка, които му дойдоха така внезапно и неочаквано, че още преди да се усети какво става, видя дверите на Рая да се хлопват, без никакво разумно обяснение, под носа му. Тогава изведнъж си помисли, че тя беше като всяка друга преди нея и заслужаваше просто да я изчука. Затова побърза да свърши. Омерзен.

Подариха си часовници, за да отмерват посоката на времето им.

С посоката на времето обаче, тя започна да се разкапва пред очите му. Като плът, проядена от проказа. Начинът, по който отмяташе назад косите си и се усмихваше, преди събуждаше в него възхищение, а сега му се струваше дразнещо и ненужно движение. Тя му се изглеждаше непотребна и ненужна. И с всеки изминал ден се натъжаваше все повече и повече, тъй като тя му се струваше все по-обикновена. Затова се наложи да поднови своите занимания с йога и сбирките по медитация, за да установи контакт със себе си и своите чакри, като гледаше онези женски ануси, застанали пред него в търсене на същото.

С времето тя започна да го приема все повече и дори да го харесва, докато един ден не се събуди и не го видя да лежи до нея и си помисли, че може би го обича, но реши да обсъди с психотерапевта си, преди да му го каже. От безличен пръхтящ кон се беше превърнал в НЕЙНИЯ млад и красив жребец и за нейна голяма изненада, почна да ù става близък, ужасно близък, толкова близък, че го чувстваше вече като драскотина по кожата, която си стои все на едно и също място и която просто си беше нейна.

Стрелките на циферблатите им бавно отмерваха посоката на времето им. Уж се гонеха да се срещнат, но ставаше така, че все се разминаваха.

Малко преди Коледа часовникът ù внезапно спря.

На вратата се почука и на прага се появи някаква жена с дете на ръце, която се оказа бившата му приятелка. Заминала нанякъде след раздялата им, после разбрала, че била бременна, но не му казала. И сега решила да се върне, за да го потърси отново, да се съберат. Не ù провървяло май, не могла да намери друг мъж, а може би всъщност го обичала твърде много. Може би. И тя не знаела.

Детето се разплака и гласът му разряза слуха ù като някаква метална машина от бъдещето.

Тя посегна към косата си, за да я отметне назад и понечи да се усмихне нелепо на цялата тази работа, ала нещо я спря.

Изведнъж ужасно много ù се дощя да реди пъзели.

Погледна часовника си и с изненада установи, че стрелките му се движеха.