- Майсторе, както обикновенно – ракийка от твоята, ама от онова малкото буренце! И салатка, ама тези от твоя двор ... и да не забравиш сирене ... от тукашната мандра!
Селото беше голямо, бунтовно, историческо. Централният площад беше от времето, когато го обявиха за град – грандомански, покрит целия с мрамор, имаше направена трибуна и голям паметник. Ама си беше и остана село. Местните чорбаджии на времето се уплашили, че железницата ще плаши кравите, та релсите минали през съседното село, дето станало град и изсмукал де що хора и целия бизнес. Площадът беше отврат – голям и мраморен, та лятото напичаше яко и никой не припарваше там. Добре, че околните сгради си седяха непокътнати, от страни стоеше църквата с часовниковата камбанария, училището и най важният триъгълник – кафенето, ресторантчето и магазинът. Всяко от тези три места си имаше своите постоянни клиенти, които създаваха и поддържаха обществения живот. Пред магазина постоянно имаше спрени коли, колела и модерните тук електрич ...