Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее,  но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побесня, разнесе се мирис на пот и алкохол, танцуваха и се търкаляха в екстаз по пода.

 А беше само на двадесет, от малко селце в покрайнините на страната, когато се върнеше от училище пускаше касета, която чичо му подари и припяваше с американските рапъри. Имаше слух, но не знаеше нотите, пееше по инстинкт. Продуцентът срещна по късно, в една дискотека в близкия град, където отиде с приятели. Оня му каза -„Момче, имам планове за теб!”. Не го познаваше, но му повярва сляпо, тръгна с един малък куфар дрехи, без да се обади на родителите си, за столицата. Отседна в някаква евтина квартира, с още млади момичета и момчета, продуцента плащаше. Почна да записва в студио, почти имаше неясни спомени за записите, пееше каквото му кажат и постоянно вземаше бял прах, който винаги му пробутваха. Продуцентът беше извратеняк, правеше секс пред него с непознати момичета и жени...

 Стана популярен, вземаха му интервюта, от които не помнеше нищо, пиеше и смъркаше.

 Чувстваше се като развалина само на двадесет. Докато продуцента не доведе друг, този на 18. По-млад и някак чаровен, него го заряза,  пееше като за последно, чувстваше се предаден. А публиката танцуваше. Скочи към близкия охранител, грабна пистолета и се застреля. В пресмъртна агония чу писъците и шума от суматохата. Стана розово и пусто...