Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побесня, разнесе се мирис на пот и алкохол, танцуваха и се търкаляха в екстаз по пода.
А беше само на двадесет, от малко селце в покрайнините на страната, когато се върнеше от училище пускаше касета, която чичо му подари и припяваше с американските рапъри. Имаше слух, но не знаеше нотите, пееше по инстинкт. Продуцентът срещна по късно, в една дискотека в близкия град, където отиде с приятели. Оня му каза -„Момче, имам планове за теб!”. Не го познаваше, но му повярва сляпо, тръгна с един малък куфар дрехи, без да се обади на родителите си, за столицата. Отседна в някаква евтина квартира, с още млади момичета и момчета, продуцента плащаше. Почна да записва в студио, почти имаше неясни спомени за за ...