Раздробена същност

5 дек. 2011 г., 14:07

Проза » Рассказы

680 0 1

4 мин за четене

„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено
за теб копнея.
И все си казвам:
„вече спрях да чакам”
И мамя себе си,
и тъна в мрака.
Знам, че сега си с нея,
и че със тях живееш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Раздробена същност

Искате да прочетете повече?

Предложения