5.12.2011 г., 14:07 ч.
Раздробена същност
679
0
1
4 мин за четене
„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено
за теб копнея.
И все си казвам:
„вече спрях да чакам”
И мамя себе си,
и тъна в мрака.
Знам, че сега си с нея,
и че със тях живееш. ...
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено
за теб копнея.
И все си казвам:
„вече спрях да чакам”
И мамя себе си,
и тъна в мрака.
Знам, че сега си с нея,
и че със тях живееш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Силвия Йончева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
