Веднъж попитах Дявола на чашка кафе:
- Ако зависи от теб, би ли се отново родил?
- Кога? По-рано? По-късно? От всичко съм доволен. А ти? – усмихна се той.
- Не говорим за мен. Може би. Все едно. Но не бих се променял. Отново ще бъда, какъвто съм бил. Харесва ми да съм струна от виола, арфа, пиано. Без преструвка, при най-лекия допир засвирва, често дори и сама. Тогава е най-искрена, а най-трудно я чуват.
- Защо ли?
- Вероятно съдба.
- Не ли по-добре да си част от оркестър? - втренчи се в мен Дяволът.
- Тогава се губиш.
- Обаче лесно надвиваш шума на тълпата.
- Но в оркестъра слугуваш на палка. Щом я размахат – виеш или мълчиш жалко. Пазиш си мястото или търсиш да заслужиш позлата.
- Няма лошо. Било е човешко.
- Затова ли го няма при вас? ...