С тези мисли се запътих обратно към кабинета. В коридора се беше подредила спретната опашка и хората чинно си чакаха реда. Вратата беше отворена. Явно вече се приемаха жалбите. Дочух гласа на Глухарьов от вътре:
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едно и също време, нека ускорим процеса като се концентрираме върху онова, което са Ви откраднали и личните Ви данни. Така, благодаря Ви, свободен сте! Следващият!
От кабинета излезе същият дядо, който много искаше да се види с „началника“ и упорито ме наричаше „другарко“. Какво пък, старите навици умират трудно. Като ме видя да се задавам, той ми козирува и продължи. Влязох в кабинета – вече никой не ми пречеше – и попитах:
- Да ти помогна с нещо?
- Да – отговори той без да ме гледа. – Трябва да им напишем справки, за да отидат в паспортното за нови документи. Да удостоверят, че са им били откраднати старите документи. Дръж! - той ми хвърли един кочан с бланки.
Улових го във въздуха си се наст ...