Големият стенен часовник, издълбан от племето Ру на скалата на бездънните усещания, тракаше монотонно, вперило поглед в надничащото над кривия хоризонт слънце, чудейки се над това дали усилията му да грее си струват и нашепваше бавно, приглушено, тихо: „времето е безплатно, но безценно, не можеш да го притежаваш, но можеш да го използваш, не можеш да го задържиш, но можеш да избереш как да го прекараш... веднъж изгубиш ли го – няма връщане назад...” тик-так... тик-так... издаваха звуци несмазваните зъбните колела, напомняйки тегавите, пълни с напразни усилия стъпки на старец, опитващ се да пресече оживен булевард.
- Какво е това? – попита с почуда Табу.
- Словата на един отшелник – отвърна Бо.
- Отшелник?... но защо отшелник?
- Преди много години – заразказва докторът с равен тон – когато скалата на бездънните усещания е била населявана от трезвомислещите пернати гъсеници, племето Ру е пристигнало от Зиберландия с тежката задача да наложи вето над щедростта им.
- За какво говориш? – Та ...