Големият стенен часовник, издълбан от племето Ру на скалата на бездънните усещания, тракаше монотонно, вперило поглед в надничащото над кривия хоризонт слънце, чудейки се над това дали усилията му да грее си струват и нашепваше бавно, приглушено, тихо: „времето е безплатно, но безценно, не можеш да го притежаваш, но можеш да го използваш, не можеш да го задържиш, но можеш да избереш как да го прекараш... веднъж изгубиш ли го – няма връщане назад...” тик-так... тик-так... издаваха звуци несмазваните зъбните колела, напомняйки тегавите, пълни с напразни усилия стъпки на старец, опитващ се да пресече оживен булевард.

- Какво е това? – попита с почуда Табу.

- Словата на един отшелник – отвърна Бо.

- Отшелник?... но защо отшелник?

- Преди много години – заразказва докторът с равен тон – когато скалата на бездънните усещания е била населявана от трезвомислещите пернати гъсеници, племето Ру е пристигнало от Зиберландия с тежката задача да наложи вето над щедростта им.

- За какво говориш? – Табу не разбираше нито дума от това, което Бо говори. Дори за момент една бърза мисъл прелетя, толкова бърза, сякаш разполагаше с трилентова магистрала и нитрометан, че на приятеля му съвсем му се е разхлопал болта.

- Трезвомислещите пернати гъсеници произхождат от древните люспестокрили. Един откачен алхимик случайно ги създал в бял стъклен буркан като смесвал разни неща. Били плод на немърливостта му и поредните опити да открие злато. Вместо обаче да получи заветната формула, оплел конците и в резултат се пръкнали тези същества, които били в началото леко анимационни и често ги използвали за чисто забавление или ги давали на малките деца, когато писъците и плачат трудно се понасят. Малко след това алхимикът подал оставка и се хвърлил от покрива на къщата си, защото не успял да преживее падението си, недолавяйки, че след време тези същества ще изиграят съдбовна роля в живота на времеподатливите същества. Гъсениците от своя страна били леко сбъркани, понеже никога не открили начин да се превърнат в пеперуди. Явно нещо нередно се е случило в гените им при химичния синтез... Това се превърнало в техен напразен опит и усилия за дълъг период от време, но така и не открили път към метаморфозата. Ето защо един ден пратили тази история в миналото и свикали тайно събрание, на което гласували единодушно, твърдо и непоколебимо идеята да станат по-значими същества. Събрали набързо багажа и пристигнали в Града на пустотата. Там поискали да им се отреди някаква отговорна задача, изключително отговорна, на която да посветят дните си. Тогавашният кмет, избиран за трети пореден мандат, от няма и накъде им поверил съхранението и разпределението на времето и ги ръкоположил с чин „трезвомислещи”, защото искал да заличи предишната им репутация на забавлениетворки, пък и някак стояло по-отговорно. Така времето се озовало в техните ръце и те доволни го отнесли на скалата на бездънните усещания, където основали основния пункт за преразпределението му. Всяка сутрин се ставало задължително преди изгрев. Един от тях подготвял списък с посетители и записвал прилежно в син тефтер чакащите. Втори ги подреждал в колони и въдворявал ред, а трети се правел на охрана с цел да вдъхва малко респект. Проблемът бил, че тази задача скоро ги отегчила и започнали да раздават времето безотговорно – отпускали хиляди години без да считат за необходимо обстойно да проучват кандидатите, нито се интересували за целта, спрели дори да провеждат последващ контрол относно изразходването му. От друга страна обаче задачата им се струвала престижна и околното внимание им харесвало. Кметът скоро забелязал, че се напълнило с толкова много време наоколо, което безразсъдно се пропилявало от притежателите си, че решил да се обезпокои малко. Но не можел да отиде лично, боял се от конфликтите, затова изпратил телеграма с едър, ръкописен шрифт на своя близък приятел – кмета на Зиберландия, която гласяла : „Настъпва хаос с времето, помощ, изпрати някой, който да поеме контрола.” Така племето Ру било командировано с тежката задача да измъкне властта от ръцете на трезвомислещите пернати гъсеници. Последните организирали мероприятието изключително просто – отвлекли три гъсеници, направили клип, в който инсценирали малко насилие над тях, качили го в you тube и зачакали. Така били свалени пернатите от власт, а времето се прехвърлило във владение на племето Ру. Макар и чуждоземци, имали предимство да мислят в перспектива и да елиминират възможностите да си навличат неприятности. Родила се идеята да заключат времето в голям механичен часовник на скалата и да пълнят чашката на съществата само веднъж при раждането им. Всеки получавал време, но то било ограничено. Никой нямал право да получава време повторно. Изразходването се превърнало в ангажимент на ползвателите. Появил се и допълнителен положителел ефект – вече нямало опашки и навалица.

- Сега разбирам за какво са всички тези чашки, съдържащи време долу на хълма, едни пълни, други  - наполовина, трети почти празни – каза с лека тъга Табу.       

- Няма да видиш изцяло празна чашка.

- Защо?

- Защото един от надзирателите минава всяка сутрин и ги събира.

- Бих искал да видя собствената си чашка? – каза Табу. Бих искал да зная с колко време разполагам.

- Забранено е, Табу. Няма как да знаеш коя е твоята чашка.

- Но как?

- Не ги надписват.

- Но защо? Ако знам колко време имам , ще го използвам по-рационално, ще планирам, ще организирам, ще бъде запълнено от всичко, което искам да завърша.

- Ако знаеш това, няма да направиш нищо от изброените неща.

Табу погледна към Бо с някаква смесица от неразбиране, почуда и още една доза неразбиране.

- Ако знаеш с колко време разполагаш, непрекъснато ще отброяваш минутите до края. Мислите ти ще са обсебени единствено от това, няма да можеш да мислиш за друго.

- Ами ако утре е последният ми ден?

- Възможно е – Бо се усмихна горчиво – утрешният ден е далече, не ти принадлежи, миналият вече е изгубил значение. Това, което имаш, е само тук и сега, само миг, престраши се, Табу и остани в него.

- Но аз често забравям това – каза Табу.

- Лесно е. Когато искаш да си спомниш, ела тук, замълчи и се заслушай в шепота на големия стенен часовник.