Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. Наближава единайсет вечерта. Никога преди не ми се е случвало така категорично да подложа на съмнение избор, натрапен ми от друг. Не и в този живот.
Променям се. Усещам го. Различен съм отвън. Различен съм и отвътре. Не искам повече да се чувствам бездомник в собствената си кожа. Това не е дом, а приют. Заради грижите, с които обсипвам чуждите интереси. Заради привързаността ми към чревоугодния си стандарт на живот.
Вече не ми е достатъчно. Чувствам липси. Може би, защото съм алчен. И неблагодарен. Или пък глупав. Вероятно и трите.
Имам всичко в държава, в която болшинството нямат почти нищо. И съм нищо в свят, в който се съгласих да бъда нечий. Върша си добре работата, но в трудовия ми дог ...