***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, а Анка търкаше, изцеждаше и трупаше в дървените нощви* готовите за плакнене дрипи*.
Девойчето потърка една в друга премръзналите си ръце и ги протегна към приятно играещият пламък на огнището. Загледа се в кака си Анка, а на зачервеното от усилие и студ лице на момичето засия тъжна радост. Каква чудна вечер беше! Батьо и, Емил, се смееше с глас, закачливо подкачаше булчето си и люляше малкото вързопче в ръцете си. Сийка за пръв път усети колко различни всъщност са братята и сестрите и. Една кръв – различно пееща във вените. Всеки имаше свое си нещо, вътрешно, което го караше да живее по своето си мерило, но не го отделяше от семейството. Виждаше тя разликата между тейко си и батьо си - като ...