***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш спи, а всичко е живо.
Анка едва издържаше режещите спазми. Тя се тресеше от заливащите я една след друга вълни на болката,а плувнало в пот трепереше тялото и. Благословена е тази жена, надарена да дава началото и да превъзмогва края му, но в мъка е всичко – и раждането, и смъртта,… и всичко помежду тях. С мъката трябваше да се живее, но не трябваше на мъка да се става. Искаше се сърце! Сърцето, познало болката, бързо разбираше къде е скрито доброто и не го отскубваше – хранеше го, за да расте.
Слава се опитваше да помогне на чедото си, стискаше влажната гореща ръка, милваше страните, но знаеше – всичко трябваше да се преживее.Трудно беше това раждане. Времето се точеше, бавно, тежко, горчиво, ...