Часовникът спря. Изведнъж. Времето прекъсна своята безкрайна нишка, а въздуха застина в една статична позиция. Той пристъпи плахо към регистратурата и се почеса стеснително по тила, докато чакаше някой да дойде.
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ходим до бара в мазето на един хостел. Местенцето не е голямо, всъщност е с ниски тавани и нескопосана мазилка. От таваните висят голи крушки, а диваните са от времето на прародителите ми. В малки иззидани ниши по стените светят бели свещи, а по дребните прозорчета има залепено фолио или вестникарска хартия. Винаги има жива музика, свирена от редовните клиенти, които често идват с инструментите си, друг път свири някой интересен човек, отседнал в хостела. Обичам този арт бар, но не само заради романтичната атмосфера. Тук можеш да се запознаеш с много интересни личности - хора на изкуството, актьори, писатели, художници и кой ли още не.
Нямаше полунощ дори, когато моята колежка реши, че трябва с ...