"И вместо отново да го лепя, разбрах, че, и счупеното ми отива..", Не свикнах да те няма
Случвало ли ти се е, читателю, противоречиво на времето навън, в теб да греят хиляди слънца, достатъчни, за да направят Вторника неотразим и блестящ?
За да се потвърдят чувствата, които изпитвах, няколко слънчеви лъча се подадоха иззад купестите облаци.
В мен се родиха проблясъците за най - синьото лято, което съм имала.
Усещането за синьото на морето и за дълбочините му, които обичах (нищо, че бях много зле с плуването).
Синьо като небето на ужасно любимия ми Пловдив и любимото Небет Тепе, откъдето обичах да гледам града, докато си пиех бирата, а слънцето се целуваше с небето, което на свой ред порозовяваше от срам.
(Или, както обичах да казвам - сменяше цветовете).
Синьо като капачката на Queens, на която пише: "Обичам те за няколко живота".
Лазурно денем и мастилено нощем, какъвто е, и хоризонта пред нас, читателю.
Може би така ще си спомням себе си или пък ми се иска така да бъда запомнена - из ...