3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В малка долина, отделена от Зоната с дълбока река.
Зоната беше мястото, където властваше тяхната група. В средата се издигаше планината, покрай нея минаваше реката, която сетне се втичаше в по-голяма, а точно тя беше границата с бъдещите врагове. Огромната гора беше погълнала голям град, няколко по-малки селища, дори някакви здания, преди завод. Именно в подземията на завода Йоан направи пещерата си. Някога е имало водна централа, минаваха тръби, оцелели бяха доста машини – сега само удобни за ложета и скривалища...
Йоан кимна на Тек:
- Ония...
Никой не знаеше как е истинското име на Тек. Нито на Драко. Нито на Йоан. А и никой не се интересуваше от подобни ненужни неща. Важното е, че има с какв ...