Сам съм, други няма! Kolio Karpela (siromah)
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш?
Христо Ботев
Али Саиб паша вдигна очи и изпитателно изгледа окования във вериги гяурин.
Не защото можеше да избяга. Защото и птица не можеше да прехвръкне над старата, въоръжена до зъби крепост-зандан.
Не че, защото се боеше. А не се боеше, изпитваше истински страх, когато чуеше името на размирника.
“Летящият Дервиш”, “Джинги Би”, или "Неуловимия” – какво ли не го наричаха. Него куршум не го хващаше, сабя не го посичаше.
Днес беше в Търново, основавайки тайни комитети, утре беше в стара София, размътвайки умовете на раята, а други ден беше във Филипополис, учейки местните бунтари как да пълнят кремъклийките с барут и как да сечат зелките на фесовете.
Бившият велик везир беше изпратил не един и двама на смърт или заточил в Диарбекир, и никога не се беше замислил дори и за секунда. Ако някой го беше попитал за имената и ...