Весела мома беше Биляна. Се ще и чуеш гласа в песен заскачал, в смях се накъдрил. Кво и да пофанеше, пееше. Работа я не плашеше. От далеко се на нивата чуеше. От некой ден, майка и я гледаше, седне уж запее па млъкне по средата, като да забрайла що прави. И залък тураше в уста на половина. Веднажка като мина Благой с каруцата, трепна Биляна, та се убоде с иглата, а сръчна беше. Видеше майка и. Каруцата отмина, Благой се и не обърна, ни погледна. Биляна подръжа, що пошиваше па го остай и друго зе да дири. Не спореше и, зе да криви бодовете. Видеше майка и и Лазар, дека се покрай тех минуваше и очи му остаяха. Привечер на пейчето седнаа.
- Оти Биляно...дека ти е песента...затри се нещо. - и я погледна скритом.
Щерка и уж да почне, въздух подири, па и пресекна, та само изохка.
- Оти...- рече- не пей ми се...
- Маййй у чужди двори остала е. - майка и гледаше побледнелите и страни. Биляна нищо не рече.
- Едно ще ти реча мале - жената е като котката, те видиш ли я дека е на слънце легнала. О ...