Весела мома беше Биляна. Се ще и чуеш гласа в песен заскачал, в смях се накъдрил. Кво и да пофанеше, пееше. Работа я не плашеше. От далеко се на нивата чуеше. От некой ден, майка и я гледаше, седне уж запее па млъкне по средата, като да забрайла що прави. И залък тураше в уста на половина. Веднажка като мина Благой с каруцата, трепна Биляна, та се убоде с иглата, а сръчна беше. Видеше майка и. Каруцата отмина, Благой се и не обърна, ни погледна. Биляна подръжа, що пошиваше па го остай и друго зе да дири. Не спореше и, зе да криви бодовете. Видеше майка и и Лазар, дека се покрай тех минуваше и очи му остаяха. Привечер на пейчето седнаа.
- Оти Биляно...дека ти е песента...затри се нещо. - и я погледна скритом.
Щерка и уж да почне, въздух подири, па и пресекна, та само изохка.
- Оти...- рече- не пей ми се...
- Маййй у чужди двори остала е. - майка и гледаше побледнелите и страни. Биляна нищо не рече.
- Едно ще ти реча мале - жената е като котката, те видиш ли я дека е на слънце легнала. Она дом седи. И да ръгнеш некъде, ще пооди с тебе, па ако я не туриш у торба да я носиш, дом ще се върне. Ако ти си не додеш, кой доде да и леб подаде на него ще се у краката вре. Нема да те подири. Мъжа Биляно е като куче. Гледа те се у очите. Ако е твое, се по тебе ще оди. И дън горите да идеш, пак, и ще те пази. И да гладуваш, с тебе ще гладува, па ако е по...заек ще фане и нема само да го разкине, а щи го донесе. И до последно у краката ти ще седи. Така мале, да знааш, жената знае да пази дом, на кой и го напрай и да го топли. И да се гали на тоя къде като куче я гледа се у очите. Мъжа ако не остая у тебе погледа си и ти не тура у ръце заек, не чекай нищо. Мъж не дава ли душа за жена, не са да са заедно. Къща нема да напраат. И у къщи и куче и котка да има требва. Иначе нищо не е. Ни сама котка дом прай, ни само куче.
Помнеше Биляна, знаеше, баща и как милно галеше от далеко майка и. Тъй, нещо работи си, па дигне глава та я подири дека е и цял една милувка. Млад го зе черната, не можа да и се нарадва, ама тъй го помнеше тя. Целия обич.
- От дека знааш...може да види и друг стопанин кучето. - измъмра...
- Туй само жената го може, - рече тихо старата, и нещо дълбоко се от душата и откина - женското сърце знаа що е обич и види я. Знаа да приеме. Мъжкото, ако да не е се стопило и покорно...не стая, слушай майка си.
- Ти...с тате, как се найдохте? - попита
- Как.. Он ме найде, я на друга стран гледах, ама очи слепи. Он дом доде, като куче, заек донесе. Душа не трае, ама пред такова, как да изгониш, като знааш как тебе гонат, друг да сториш така... Он ми дума не строши на две и ми напреки не рече. Сичко ми беше, доде жив окол мен се въртеше...сичко. Като светиня ме гледаше. Такива очи се не лъжат и се не склапят....
- Ти...за туй ли друг... не подири?
- Сички доадаа да ме зимат. Един не доде да остане. Я си дом не остаям и като съм светиня била, по малко не стаям.
Мръкваше, двете влезнаа. Лазар почека, дека беше наблизо, па като се прибраа тихо си отиде. Сабаалем по рано фана гората. Привечер покрай двора дойде, заек носеше и Биляна викна. Коги се показа Благой минаваше, глава не обърна. Старата само гледаше. Щерка и ръце протегна у тех заека.
- Що, Лазаре... - рече му
- Дошел съм...- запъна - да остана...
- Здрав да си! С ваще ела...
Подир две седмици дойдоа. Он Биляна като светиня гледаше. Рече майка и, дом ще останат, сама да не е и останаа. От тогиз коги Благой минеше, Биляна се не обръщаше, у Лазар гледаше. Докриве му, спре от там да минава. Късно разбра що е жената и що е мъжа. Повърте се неко ден па зе дом си мома. Ама не беше му у очите и така си останаа, у две соби. Не беха и дом тия две дупки, че то сама котка, дом не прави.
Само за пред ората дека не беше сам. Старата коги си тръгна, Биляна и Лазар и челяд гледаа и нови соби правеа, че къща отесне. И се в очи се гледаа. Имаа дом и куче и котка у него.
© Гери Todos los derechos reservados