Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. Зад мен светът бръмчи, предпразнично забързан. Почти забравих, че съм излязла да купувам подаръци.
Толкова съм близо до стъклото, че дъхът ми го е изпотил.
Помещението е почти празно. Един възрастен човек в червен костюм, с бяла брада и куфарче говори по телефона. Сигурно работи в някой МОЛ, казвам си разсеяно. Двойка влюбени тийнейджъри се държат за ръце. Напомнят ми на времето, когато аз бях на седемнадесет. Бях си паднала по един съученик, през цялото време само го гледах и така и не посмях да го заговоря. Сигурно съм изглеждала много странна… Малко момченце, на не повече от пет години шепне нещо в ухото на майка си.
Тя се усмихва и кима. По детското лице грейва смесица от изненада и рад ...