Тази нощ сънувах странен сън - един мъж и една жена стояха прегърнати на верандата на стара къща, някъде високо в Балкана. Той я държеше в обятията си, с ръце кръстосани пред гърдите й и галеше с устни шията й, а тя, отпуснала глава на рамото му гледаше звездите, след това извръщаше лицето си към него и потъваше в очите му. Гледаха се някак особено, като омагьосани, после той я взимаше на ръце и я внасяше в стаята до камината, а посивелите нишки в косите им ухаеха на зряла любов, неподвластна на времето и годините. Мъжът я слагаше на леглото и пленен от нейната близост бавно сваляше дрехите й и тогава в телата им лумваше страстта, подвластна на изгарящо желание. После, уморени и щастливи, лежаха прегърнати в мрака, а сърцата им пееха в дует с тишината. Колко ли време беше минало от онази, първата среща под стряхата на старата къща, а всеки път се любеха ненаситно и дълго, сякаш тази е последна.

- Помниш ли първата ни среща?-попита тази вечер неочаквано жената.

- Кой може да избяга от очите на любовта?-отговори й с въпрос мъжът и целуна очите й.- А помниш ли как се появих тук, на верандата?

- Господи!-развълнува се тя.- Най-хубавият ми сън тогава оживя!-и се сгуши в него.

- Само веднъж да те имам любов, това ми стига! Така повика тогава любовта, а пак сме на същата веранда, заедно!-говореше мъжа и я прегръщаше силно.

- Алекс, нима не разбра, че такава любов идва само веднъж и завинаги!-отвърна тя и в очите й заиграха дяволити пламъчета.

-  Затова съм тук, и сега, Кристина!-каза с усмивка Алекс и някъде в мрака светна искра.

- Обичам те, любов моя!-прошепна Кристина и дъха й изгоря в пожара на устните му.

             Под звездното небе на верандата, двамата се връщаха назад в спомените, към началото на тази, преживяна с взаимната болка на привличането единствена любов, любовта на живота им...

                                                    К  Р  И  С  Т  И  Н  А

  Кристина беше привлекателна жена, в онази възраст, когато любовта и живота отдавана са преминали фазата на кратките връзки и необмислените приключения. Пулсиращата женственост и магнетичния сексапил бързо вдигаха адреналина на мъжете, а вродената грация на чувствената й походка провокираше като зов за непременна любов. Затова, в повечето случаи, мъжете реагираха първосигнално и мислите им не стигаха до главата, а вибрираха в радара между краката.

В поведението й нямаше нищо фриволно, просто излъчваше любов и те приемаха сигнала като покана за близост. Работата в телевизията я срещаше с много и различни мъже, повечето от които мислеха, че са я удостоили с висока чест заставайки пред микрофона, затова трябваше да е обсебена от тях и готова за авантюри. Арогантната им самонадеяност я вбесяваше, защото изпитваха неистова нужда да доказват колко са неустоими. Един дишаше учестено в лицето й, друг неволно докосваше гърдите, а трети забиваше безсрамен поглед в бедрата или ханша. Понякога излизаше на вечеря с някой от тях и се забавляваше с начина по който я прелъстява: нагъл поглед, цинично подмятане, случаен допир и влажни очи, чакащи нетърпеливо разрешение за последната атака. Тогава Кристина ставаше и с добре заучено извинение напускаше масата, а случайната любов отстъпваше разочарована.

Очакването й причиняваше болка, очакването на другата любов, която ще я пожелае не за ден, не за разтоварване,а заради самата нея. След време свикна с горчивия вкус на самотата, заключи сърцето си и забрави, просто позволи на безразличието да я завладее и един след друг се нижеха дълги тягостни месеци.

                 " Никога не бях правила това!-мислеше Кристина с поглед в отражението на огледалото, галейки с длани  тялото си,а мислите й пътуваха назад във времето.-Сигурно съм била напълно откачена от слушане на чужди изповеди и изкусителни признания. Щом звъннеше телефона, приятелка спешно ме викаше на кафе, да поговорим. Всъщност аз слушах, а тя разказваше за поредното си завоевание, за греховната си страст или нова мимолетна връзка.Мълчах и слушах, защото нямаше какво да й разкажа. Тя имаше нужда от моето опрощение и го получаваше,а аз мислех за онази, другата любов, по която възвишено хлипат поетите,любовта, която не може да бъде втора употреба. Ако си я припознал необмислено и си е отишла светкавично, значи не е била любов, а поредната фалшива тревога..."

                        Неканените мисли и празното сърце се блъскаха в тайните на чуждите любови и понякога събуждаха спомена за изгарящо сетивата желание и бавно отключваха дълго потисканата жажда за обич. Кристина започваше да се събужда от кошмара на самотата с изтерзано за любов сърце и с още по-терзаещ страх от нея. Колко ли време мина така, без да чуе шепота на признанието и да върне в сърцето си ударите на страстта? Знаеше, че притежава рядък талант да се влюбва в най-неподходящите мъже, а тяхната любов започваше с една минута романтика и свършваше с един час секс, затова се отдаде на мечтите и хубавия сън, макар въображаем, я предпазваше от болките в реалността. Вечер лягаше с мъжът до нея, а се любеше с другия, желания от нея и се оставяше да я обладава съня. Но и тази любов се оказа илюзия, мечтите се изчерпаха от самота, повика на тялото отслабна, трепета на сърцето замря и така цяла вечност,сякаш живота бе спрял там, където пресъхна  любовта. Беше и страх, че може да я сбъдне, но тя така или иначе пак ще си отиде.

Кристина погледна горчивата си усмивка в огледалото, отпусна ръце и болката отлетя сливайки я с тишината.Зовът на тялото се бе завърнал, сърцето  жадно пиеше от чашата на живота и гладна, надеждата й за обич оживя...

                    Въздухът ухаеше на лято и   топла  вечер, затова Кристина се обади на Лили и след час двете седяха в някакво кафене, на скучен разговор за нещата от живота.

Кристина изглеждаше толкова вяла, че Лили не издържа и попита:

- Какво ти става, за Бога, Кристина?

Кристина помълча напрегнато и отговори.

- Не знам! Може би просто съм преуморена! - и зарея поглед в пространството.

- Напоследък имаш вид на отнесена хлапачка и започвам да мисля, че не съм далече от  една  истина! - изгледа я любопитно приятелката.

- Глупости!-подскочи срещу нея Кристина готова да защити личната си тайна.-Сигурно е от проклетото чувство на самота!-и скри ръце под масата.

 - Ами, влюби се тогава!-изтърси неочаквано Лили и реши да смени темата. -Тази сутрин видях на брифинга Алекс. Боже, как изглеждаше само!... Понякога се питам защо има такова въздействие върху жените? - и замълча.

Името на Алекс накара Кристина да излезе от унеса и погледа й се оживи, а Лили я изгледа някак странно и продължи да говори:

- Колежките го бяха наобиколили  и нито една не чуваше какво говори, бяха като омагьосани, но нали го знаеш, бързо ги отрезви с  делови тон и служебна  усмивка.

В главата на Кристина се прокрадна далечен спомен, затова отговори:

- Алекс е чаровен мъж и сигурно е трудно да му се устои!...

Поговориха още известно време, а после изведнъж Кристина скочи и побърза да остане насаме с мислите си.

                             Прибра се у дома и разсъблече дрехите  по пода, а след това се отпусна на леглото и включи телевизора. От екрана някакъв мъж целуваше страстно красива жена и тази чужда любов събуди у нея забравена болка и върна в мислите й Алекс. Беше забравила за него и за любовта, която преди време за малко да й вземе ума. Луда любов на изгарящо желание и за един миг беше изгубила контрол. Спомни си онази злополучна пресконференция, когато гледаше като омагьосана Алекс и си представяше как правят любов. Полетът на фантазията не й спести неловката ситуация, в един миг се оказа сама в залата, стиснала глупаво микрофона, с не виждащи очи и изведнъж осъзна, че Алекс върви към нея с неясна усмивка на лицето.

- Добре ли сте? Наред ли е всичко? - попита я тогава с тон, който издаваше, че е доловил посоката на мислите й, протегна към нея ръка, а очите му се сляха с нейните.

Не помнеше някой някога да е гледал така в очите й и сякаш за част от секундата бе  докоснала любовта.

- Благодаря, нищо ми няма! - отговори тогава смутено и бързо напусна сцената.

                          В стаята изведнъж стана горещо и кожата й започна да пари, протегна ръка към телевизора да погали двамата влюбени и се разплака. Сълзите се надбягваха с пропуснатото време, потисканите чувства и разпилените възможности, но тогава се страхуваше безумно, виждайки колко е безразличен Алекс към недвусмислените погледи на жените, търсещи неговото внимание и колко жалки изглеждаха в желанието си да му се харесат. Затова отново потъна в мечтите си, остави се на изгарящия блян по устните, усещаше влудяващия допир на ръцете му по цялата си кожа, а после се събуждаше сигурна, че отново и отново са правили любов, но след време се умори от мъртвите фантазии, примири се и продължи без посока напред, изтривайки от съзнанието си този нереален нощен мираж. Всъщност, Алекс не беше напускал мислите й, бе потискала само лудото си желание и в този момент осъзна, че все още го иска не само с тялото, но и  с цялата си душа.

                         С прегракнал от викане глас, телефонът раздра тишината и Кристина вдигна машинално слушалката. От другата страна, задъхана от вълнение, Лили я убеждаваше да заминат заедно край морето на семинар, защото не искала да бъде в смущаващо мислите й обкръжение. Кристина не разбра за какво говори, пусна думите й покрай ушите си и се съгласи. Сценарият й беше познат до болка - поредна командировка, скука и фалш в търсене на медийна сензация. След няколко часа пътуваше към морето, в онова безметежно състояние на духа, в което мислите общуват с тишината, далече от празните надежди и самотата...

                                                        А  Л  Е  К  С

 Алекс беше хубав мъж, от онези, чиято сурова мъжественост неустоимо привлича жените. Атлетична фигура с пулсиращи мускули, силни ръце с дълги пръсти, красиво оформена къса брада, смущаващ поглед и извити чувствено устни. Очите му избягваха откритите погледи, в усмивката имаше доза чувственост, а прибраните една в друга длани сякаш криеха тайните на сърцето. Вродената му сдържаност внушаваше респект, но провокираше полета на женските фантазии.

Може би, в известен смисъл, за това допринасяше и работата, отговорния пост не позволяваше волности и около него винаги витаеше загадъчност. Дамите обикновено не разбираха за какво говори, а  надничаха с жадни очи в срамежливо разкопчаната риза. Медиите следяха всяка негова стъпка, всяка мисъл и всяка бегла информация превръщаше думите му в бум от анализи и предположения, и колкото повече се опитваха да се докопат до него, толкова по-плътна ставаше завесата на мълчанието. Избягваше празни изявления, интимни изповеди, шумни светски изяви и не позволяваше да надничат зад бронята на личната му независимост. Понякога се усмихваше уморено на волните съчинения в пресата, превръщаха го в идол и усещането не беше неприятно, просто се отказа да опровергава митичните им твърдения. Беше отдал цялата си енергия на службата, а личния  му живот бе заключен така, че в един момент забрави да мисли дори за любов. Беше я превърнал в необходим придатък и живееше с нея, разговаряше с нея, показваше я на някое благотворително парти, а после правеха бърза и задъхана любов в някой ъгъл на мрака. Тя беше удобното извинение, полезната причина и буфер срещу самотата, но  някъде дълбоко в сърцето му понякога се обаждаше нежната струна на душата, а  чувствата  дремеха  заключени в оковите на дълга.

                          Понякога в мислите му се връщаше  спомена  за една жена, която срещна преди време на редовна пресконференция. Във фигурата й съзря всичко, което един мъж би искал да има: чувствена женственост и магнетично излъчване.

Спомняше си погледа й и отчаяния опит да скрие в него смущението си. Стоеше като омагьосана в празната зала и се наложи да й помогне, за да излезе от неловката ситуация. Спомняше си  допира до гладката й кожа и очите, които потънаха в неговите. Нейната близост му подейства като магия и за първи път от много време насам изпита необяснимо вълнение. Беше наистина красива жена и събуди у него забравени чувства, сякаш го теглеше към пропастта и тогава въображението  развихряше фантазията.

Улавяше се, че все по-често мисли за нея,а тогава сърцето му блъскаше хлапашки и започваше да вибрира с пулса на внезапно връхлитаща възбуда. Беше лудо и смущаващо усещане, което предизвикваше объркване и тогава нервите му се изопваха докрай. Поглеждаше се в огледалото, а мислите му разговаряха с отражението и го убеждаваха, че непознатата жена е случайно изкушение и лоша игра на съдбата."По дяволите, какво ми става?" - питаше се тогава Алекс.

Досега се справяше добре с атаките на жените, а сега сякаш губеше контрол. Не беше и допускал мисълта, че с първото сребро в косите може да го връхлети отново урагана на любовта.

               Неочаквано шефът му го извика в кабинета си и раздразнен от променливите му настроения нареди:

- Изглеждаш уморен, Алекс. Замини и се вземи в ръце. Имаш на разположение седмица! - и го командирова на скучния семинар край морето.

- Какво пък толкова! - съгласи се импулсивно Алекс и реши да се откъсне за няколко дни от суетата на делника и атаките на любовта.

                                                     Н А Ч А Л О Т О

 В декора на знойното лято морето изглеждаше необикновено красиво. Вълните се люлееха на фона на утринната зора и с копринена ласка галеха брега. Гладката му повърхност искреше в лазура на синьото, изгряващото слънце нежно докосваше водата със златните си лъчи, а въздуха трептеше с пулса на лятото и ухаеше на гореща любов.Паркингът пред хотела приличаше на автосалон, с леко горчив привкус на изискан лукс, предназначен за бърза употреба. Кристина влезе във фоайето  и потъна сред тълпата курортисти,после побърза към стаята си, взе душ и наметната с мека хавлия реши да излезе на терасата. В този момент в стаята й връхлетя Лили, залитна към стола и видимо развълнувана проговори:

- Можеш ли да си представиш, той е тук! Господи, не мога да повярвам, но наистина го видях през две тераси от твоята! -  стисна силно Кристина за ръката и я избута на терасата.

- Кой е този той, който е тук? - попита я Кристина и се загледа в пламналите очи на приятелката си.

- Как кой? Мъжът на мечтите ми! Само веднъж да ме погледне и ще литна към звездите! - говореше възбудено Лили и кършеше ръцете си.

- Замълчи за секунда и ми обясни какво става? - повиши тон Кристина и си спомни глупавото състояние на духа  в което  бе изпадала някога.

Вместо отговор, Лили рязко я завъртя и хавлията се свлече в краката й. Кристина понечи да я вдигне, но мъжката фигура на една съседна тераса прикова очите й. Зареял поглед в морето, с ръце кръстосани пред гърдите, там стоеше мъж и гледаше замечтано играта на вълните.

- Това ли е той?... - попита с пресекващ глас Кристина.

Невероятно! И само какво ирония на съдбата! ... Алекс!... Защо точно Алекс, защо точно тук, точно сега? Безметежното състояние на духа напусна тялото й ,а Лили извиси неочаквано глас и писна във високите октави:

- Да, да, да!...

Този прилепов зов накара Алекс да се обърне, вдигна лице и спря изумения си поглед в Кристина."Едва ли е истина!" - промълви той, но очите му  вече галеха  нейните, сърцето му препусна към нея и в този момент  разбра, че няма сила на земята която да устои на любовта.

- Гола си! - прошепна изведнъж нервно Лили, затова Кристина бързо вдигна хавлията и влезе смутено в стаята.

- Ти луда ли си? Какво ти става? - продължи монолога си Лили. - Аз съм се побъркала по този мъж, а стоя и гледам  как разиграваш раждането на Венера от морската пяна! - и зачака някакво обяснение.

- Не е мой тип, не бери грижа! - излъга съзнателно Кристина. - Не отдавай такова значение на случайността! - и се замисли кога ли и Лили е успяла да хлътне по него.

Умът й трескаво анализираше ситуацията: тя беше тук и той беше тук, и сигурно така е трябвало да бъде! Точно това ли искаше от нея съдбата и беше ли готова за него? Съмняваше ли се в чувствата си или се съмняваше в самата себе си? Копнежът на сърцето бързо покоряваше страха, но Лили продължаваше да бърбори несвързано и търпението на Кристина се изчерпа.

- Достатъчно! - кресна ядосано тя. - Прави каквото искаш, само ме остави да отдъхна! - и й показа с пръст вратата.

                       Лили се изниза смутено от стаята и щом усети тишината, Кристина приближи до огледалото и се загледа в отражението си, намигна с доза самокритичност и реши, че каквото трябва да стане, ще се случи, после сложи лек грим, ефирна рокля и побърза за откриването на семинара. В тихата аудитория я посрещна гласа на Алекс, затова седна на първия свободен стол и се заслуша в нежната му мелодия. Топлият тембър с меки нотки анализираше някаква суха материя, а Кристина се опитваше да си представи как с този глас шепне любовта. След минута забеляза на първия ред Лили. Гледаше  Алекс със същия поглед, като нейния преди време и вероятно мислеше за същото. Лили нямаше шанс и добре го знаеше, но беше подвластна на романтичната си  фантазия.

Деловият ден приключи с покана за късен коктейл и множеството се насочи към изхода.

  Кристина не обичаше светските изяви, но реши да се разходи и да потърси нещо подходящо за вечерта. Във фоайето налетя на Лили, упоена от желание да бъде Пепеляшка, а Алекс  принц и вярваше, че непременно ще го впечатли, затова не приемаше безразличието на Кристина.

- Защо си толкова студена? Не мислиш ли, че е вълнуващо такъв мъж да те държи в обятията си? - упорстваше   Лили и се задъхваше от вълнение.

- Не мисля, че тези обятия ще ме поискат за мимолетно удоволствие и  случайна тръпка! - отговори замислено Кристина.

- Но той е толкова вълнуващ, толкова секси, толкова възбуждащ! - мъркаше срещу нея Лили с глас, който достигаше точката на кипене, без да вникне в смисъла на казаното.

- По дяволите, наистина е така, но не очаквай, че ще продаде душата си на всяка влюбена хлапачка! - извика Кристина и съжали за необмислената си реакция.

Лили пак не разбра думите й и подскочи като ужилена срещу нея.

- Моля те, нали е мъж като всички останали мъже! - извика тя и зениците й се удвоиха.

- Стопроцентов! - наблегна на думата Кристина. - Само, че има една съществена разлика, която го прави по-различен и... - и замълча изненадана от напиращото признание, затова махна с досада и тръгна към изхода на хотела.

                        Двете се разходиха из комплекса, а после седнаха в някакво бистро на чаша кафе, всяка погълната от мислите си за него. Това беше пълен абсурд: двете искаха Алекс, едната - мислено, другата - гласно, едната - поне за нощ, другата - цялата му любов и никоя от тях не знаеше какво ще се случи или изобщо няма да стане...

  Вечерта изглеждаше скучна и Кристина реши все пак да отиде на коктейла. Хвърли последен поглед към огледалото, кимна одобрително и  се остави на случайността.

В шумният бар мъждукаше неясна светлина, чуваха се сподавени от крясъка на музиката гласове, затова пристъпи неуверено пробивайки си път сред тълпата от хора. На дансинга някакъв мъж танцуваше със стройна жена, телата им се отдалечаваха,а после неустоимо се привличаха в страстен латино ритъм. Някой предложи мимоходом танц на Кристина, но тя поклати глава за отказ и се загледа в хората. Отстрани група мъже разговаряха разпалено и от време на време чуваше звъна на чашите им, тогава единия от тях вдигна очи, погледна я и се усмихна ."Този Алекс!" - удиви се на откритието си Кристина, обърна  гръб и се отправи към бара. Алекс се поколеба за миг, после бързо я последва и се настани до нея.

- Изглеждате очарователно! Не сме ли се срещали вече? - попита деликатно той.

- Благодаря, но не мисля! - отговори Кристина с безразличния нюанс на гласа си и се запита за коя ли среща говори.

- Тогава да танцуваме! - предложи импулсивно Алекс и я погледна в очите.

Тя помисли за миг, после кимна одобрително и тръгна към дансинга. Алекс вървеше зад нея и не сваляше очи от фигурата й.Кристина държеше раменете си изправени, гърдите потрепваха под стегнатата в бюста рокля, а диплите на полата й се поклащаха в ритъма на танца и галеха нежно бедрата. Алекс я държеше на разстояние,хванал едната й ръка,а другата леко се плъзгаше по гърба й и тогава   Кристина не издържа, отскубна от него и побягна. В този момент някой  я хвана и   я дръпна навън. След миг пред очите й застана Лили и Кристина  разбра, че от нея спасение няма.

- Видях ви! Говореше с теб и те изпиваше с поглед! - каза обидено приятелката й. - Какво му каза, предложи ли ти вече? - питаше, предчувствайки загубата тя.

- Какво да ми предложи? Просто разменихме любезни думи! - отговори Кристина, решена да се измъкне от разпита на Лили.

- Не на мене тия! Цяла вечер се опитвам да бъда неотразима и нищо, а ти само обърна гръб и той подскочи! - отсече Лили и я погледна в упор.

- Явно е станало недоразумение! - отговори уклончиво Кристина. - Търсеше някакъв спомен, но е сбъркал! - и погледна несигурно в земята.

- Хайде, де! Видях как го гледаше! - настоя Лили и продължи с атаката. -Признай, че и ти го желаеш, дори повече от мене? - и тревожно зачака отговора.

- Не, не го желая!... - извика в лицето й Кристина. - Искам цялата му любов и него, целият!...

Лили не беше подготвена за такава истина, затова изкрещя на Кристина, че е откачила и се изгуби в тъмнината.

                  Близостта на Алекс изкара Кристина от релси,  сърцето й подскачаше лудо,  пое дълбоко въздух и се върна в хотела, сложи бански, взе камерата и потъна в крайбрежната тъма на пустия плаж. Брегът и морето  нежно  се галеха в мрака, лунния диск флиртуваше с водата и Кристина прие като своя тази нереална любов, затова вдигна камерата, пусна я и в обектива й неочаквано изплува сиует. По плажа към нея вървеше мъж, със смешно навити крачоли на панталона, от джоба на сакото му висеше вратовръзка, обувките се люшкаха безпомощно в едната му ръка, а под разкопчаната риза нервно пулсираха заоблени  мускули. "Нима е Алекс?"-  учуди се Кристина и отново се довери на случайността.

                               Алекс вървеше към нея с наведена глава и търсеше отговор на  неясните въпроси: съдба ли е тя и защо така го привлича? Не помнеше да се е чувствал толкова уязвим от жена и в този момент пред него застана тя - Кристина. Спря на няколко крачки от нея, погледна я, помисли и чак тогава заговори, преминавайки несъзнателно на "ти":

- Знаеш ли колко вълнуващо изглежда жена, вдигнала камера към небето на лунна светлина?...

Думите не звучаха като комплимент, а като любопитна констатация, затова Кристина не отговори.

- Бях сигурен, че сме се срещали и вече знам къде! - предизвика я Алекс и зачака ответната реакция.

- Няма къде, освен на някоя от безбройните пресконференции! - отговори  Кристина.

- Явно не обичаш светската суета! - продължи да разсъждава Алекс, а гърдите му трепкаха тревожно срещу нея. - Аз също не съм привърженик на подобни изяви, но понякога е неизбежно! -  докато говореше свали сакото, пусна го на земята заедно с обувките и попита. - Винаги ли си така замислена, мълчалива? - после седна до нея  и очите им   се сляха.

- Не, просто съм предпазлива! Две срещи за една вечер ми дойдоха много! -отговори необмислено Кристина.

- Хайде, недей да гадаеш съдбата! - опита да разведри обстановката Алекс и съвсем хлапашки предложи. - Какво ще кажеш да плуваме? - скочи енергично и започна да сваля дрехите си.

В стройното му тяло спря лунен лъч, погали трепкащите мускули, стегнатите бедра и тази картина накара Кристина да осъзнае живата сила на неговото привличане, затова бързо отговори

- Защо не, да плуваме!-и  затича към морето.

                           Алекс  се гмурна в хладната прегръдка на водата. В това което се случваше имаше нещо предопределено и той го знаеше. Мислите му докосваха сърцето , спираха в разума и бързо препускаха обратно.  Кристина излезе от водата и той я последва. В пелената на мрака тя залитна напред. Алекс се опита да я задържи, но политна заедно с нея и след миг се озоваха един върху друг на пясъка. Приличаха на влюбена двойка от кулминацията на сапунен сериал, но и двамата се чувстваха неловко. Кристина лежеше под него без дъх, лицето му докосваше нейното, гърдите му дишаха с нейните, а някъде ниско долу усещаше ритъма на пулсираща мъжественост. Алекс притихна за миг, после нежния мъх на кожата й го опари и топлата вълна на желанието го заля, затова не й позволи да се съвземе. В очите му припламна искра, притегли я към себе си, устните му се сляха с нейните и жадно изпиха дъха им, неочаквано и бързо.

- Господи, съжалявам!... Не знам какво ми стана!... - потърси объркано извинение Алекс и понечи да се отдръпне, но ръцете на Кристина се плъзнаха  бавно по гърба му и нямаше шанс да устои,мъглата в очите му се сгъсти,  тя потърси устните му и си върна дъха с дълга и влажна, терзаеща задръжките целувка, после издебна мига и скочи, грабна камерата и побягна към хотела.

Втурна се като обезумяла в стаята и се пъхна под студения душ.  Знаеше, че ако Алекс сега прекрачи прага нищо няма да я спре. Знаеше още, че това няма да е любов,  и  той няма да дойде... "Що за случайност беше тази среща?" - питаше се трескаво Кристина,  хвърли се върху леглото и заспа.

На пустият плаж лежеше Алекс, сам  с мислите си за нея,сам в битка със слабостта...

                    Новият ден събуди Кристина от тревогата на съня с предчувствието, че случилото се предната вечер съвсем не е шега. Все още усещаше устните на Алекс някъде в своите, затова стана и закрачи нервно из стаята. После реши да избяга от мислите си, отвори вратата на терасата и видя на прага самотни цветя. Вдигна букета с невярващи очи и погледна към облите, плътно наредени като лястовичи гнезда тераси. Посрещна я само песента на чайките, затова седна на шезлонга, погали цветята и тогава от нежните им пъпки се отрони  листче с написана на него едничка дума: "Благодаря!". "Какво е това, Алекс? - запита се тя. - Жест на добро възпитание или така говори любовта?"...

                           Очертаваше се дълъг и скучен ден, затова Кристина излезе и се потопи в кипежа на лятото. Под ярките лъчи на слънцето плажа изглеждаше съвсем различен, разчорлен от десетките голи тела , без намек за спокойствието и тишината на нощта. Кристина повървя по плажната ивица и не след дълго, уморена от хаоса на живота забърза към хотела. В стаята й седеше Лили и гледаше без дъх в телевизора. Погледна за миг с блуждаещи очи към приятелката си и отново заби очи в екрана. В поведението й имаше нещо неестествено, затова Кристина приближи до черната кутия, надникна любопитно през рамото й и замря. Две голи тела лежаха прегърнати на пуст нощен плаж и тя ги позна...Камерата й бе изиграла лоша шега. Грабна дистанционното и спря телевизора, а в стаята увисна  тишина.

- Думите, които ми каза снощи, са били истина!... - простена след кратка пауза Лили, опитвайки да приеме удара. - Какво се случи?...

- Не знам! - отговори Кристина, седна на леглото и заплака.

- Как така не знаеш? - настоя Лили и посочи с очи цветята във вазата.

- Сигурно мога поне да обясня! - каза почти без глас Кристина, но Лили я спря с жест, помълча,а после се усмихна и  скочи срещу нея.

- Нали това искаше? Тази любов и цялата да е твоя!...

Кристина я погледна  и разбра, че съперницата й се  превръща в съюзник.

- Страх ме е Лили! Не съм убедена, че бих понесла загубата! - отговори тя и захлипа още по-силно, сякаш бе на ръба между истината и лъжата.

- Кой ти говори за загуба, момиче? - убеждаваше я разпалено Лили. - Ела на себе си и приеми това предизвикателство, избери любовта! Не я оставяй да си отиде, сбъдни я ! - настояваше тя.

- А как да разбера дали е истинската? - попита отчаяно Кристина.

Лили погледна закачливо приятелката си и произнесе присъдата.

- В очите му имаше любов и ти си я видяла! - и посочи с ръка към телевизора. - Точно за това така се страхуваш!...

                                Аргументите на Лили сломиха вътрешната й съпротива и  Кристина  се почувства по-добре. Неусетно беше преминала в другия лагер: на търсещите разбиране и опрощение, а мисълта, че може да греши, започна да отстъпва място на неистовото желание да обича и да бъде обичана, затова реши да не насилва съдбата."Ако е трябвало сега да дойде, любовта ще ме намери!" - каза си Кристина     и се усмихна на цветята във вазата.

                                 През следващите дни слушаше доклади, записваше интервюта и изтощаваше сетивата си с работа, за да не мисли за Алекс. Само вечер, сгушена в празното легло, Кристина разсъждаваше на глас и си задаваше въпрос след въпрос: дали е забравил за нея  или се сражава със себе си. През деня избягваше срещите с него, през дългите нощи прегръщаше копнежа по него, почти на предела на силите.

                        Плах слънчев лъч пропълзя в стаята и се заигра със светлината. Алекс отвори очи и се загледа в танца  на утринната зора. Долови измамният спокоен ритъм на сърцето си и разбра, че то се готви за нова, още по-силна атака. През последните четиридесет и осем часа живота му сякаш се преобърна и не беше в състояние да го контролира. Споменът за онази, провокираната от обстоятелствата целувка на плажа, го караше да усеща болезнено сладкия вкус на другите устни. Не, не неговата целувка, направи го подвластен на порива, а нейната, от която бликна изкусителната сила на дълго потискано желание."Господи, приличам на влюбен хлапак! - говореше Алекс на отражението си в огледалото. - Това ли съм аз? Защо Кристина ме кара да се чувствам като романтичен глупак? - и мислено се върна на плажа до нея, лудото желание отново го връхлетя и после замря в последното кътче на разума. - Кристина!... - промълви уморено Алекс, махна неясно с ръка и излезе от стаята.

                             Във фоайето на хотела стоеше  Кристина  и разговаряше  с непозната жена. Алекс се поколеба за миг,а после тръгна към дамите и потърси повод за случайната среща.

- Добро утро, дами! - атакува той, без да  им даде възможност за отстъпление. - Може ли да ви поканя да закусим заедно и да поговорим?...

 Лили бутна леко Кристина,но тя мълчеше,затова бързо отговори.

- Защо не! Ще ни бъде приятно в такава компания!... - и стисна окуражаващо ръката на приятелката си.

На лицето й грейна пресилена усмивка и Кристина помисли, че е преминала във вражеския лагер, а може би, просто се вживяваше в ролята на двоен агент.

Докато закусваха Алекс търсеше очите й,но погледът й прелиташе над неговия и спираше в някоя безцелна точка.

- Днес сме в почивка и решихме да се разходим край морето. - намеси се изведнъж в служебния разговор Лили и ритна настървено приятелката си под масата. - Ще потърсим някое райско кътче, ще плуваме и ще направим снимки!? -  и се усмихна в очакване на обратната вълна.

- Това е чудесно! - оживи се Алекс, помисли и добави. - Имам една идея, но ще трябва да ми се доверите и да ме приемете за ваш гид!? - и погледна въпросително към двете.

- Но, разбира се, с удоволствие! - изчурулика Лили и усети ритника на Кристина, но решена на всичко загадъчно попита. - Нали ще ни заведете на някое много красиво и романтично място? - и улучи целта.

- Дадено! - скочи от мястото си Алекс. - Само да се преоблека и потегляме. - и забърза към хотела.

Кристина пое въздух, с намерение да излее гнева си върху Лили, но изпадналата в емоционален шок сватовница реагира светкавично.

- Недей да сипеш обиди върху нещастната ми глава, ами се стегни! Ето ти възможност да бъдеш повече време с него и насаме! - вдъхна й кураж тя и я повлече към паркинга.

                         Откритият джип летеше по шосето и гумите му свистяха на всеки завой, изведнъж Алекс рязко зави и спря машината на отвесната скала над морето. Кристина се изправи с ръце на предното стъкло и се заслуша в шепота на вятъра, в шума на прибоя и чак след това забеляза Алекс на самия ръб на скалата.

Приличаше на антична статуя, излязла под длетото на древен ваятел,бе толкова близо,а така далечен...

                                  Спуснаха се мълчаливо по пътека между скалите. Плажът приличаше на декор от вълшебна приказка, вълните яростно удряха крайбрежните камъни, а над главите им се извисяваха остри скали. Пред тях синееше безкрая на морето, зад тях извисяваше ръст Балкана, а въздуха ухаеше на любов, неподвластна на времето и годините.

                                 Кристина тръгна по брега с очи зареяни в далечината, после се загледа в черната паст на някаква пещера и сякаш се стопи в дъха на лятото. Алекс я наблюдаваше отстрани и  неведомата сила пак го тласна към нея, затова я приближи, прегърна раменете й и заговори:     

- Знаеш ли, местните хора разказват интересна легенда, свързана с тази пещера?..

- Разкажи ми! - помоли го Кристина.

- Млад момък и красива девойка се обичали безумно! Един ден момъкът изчезнал в морето и повече не се върнал. Тогава девойката решила, никога повече да не я притежава друг мъж, затова скрила лице и снага в тази пещера и там дочакала смъртта си. Старите хора твърдят, че понякога моряците виждат силуета й на входа на пещерата и чуват гласа й да зове любимия...

- Красива история, но измислена! - каза Кристина.

- Може би, но нали знаеш, че във всяка легенда има зрънце истина! - отговори й Алекс.

- Така е, но предпочитам да живея и обичам сега! - отговори необмислено Кристина и затича към морето.

                          Двете с Лили плуваха, забавляваха се с пръските на водата, а гласовете им надвикваха прибоя. След това Кристина излезе на брега , легна на плажа и затвори очи. После някой легна на пясъка  до нея, потърси ръката й и времето спря.  Лежаха на брега като бягащите стрелки на часовника, допрели глави,вплели пръсти, с разделени от привличането тела. Алекс затвори очи и тогава Кристина се загледа се в строгия овал на лицето му, издадената напред брадичка, очите с форма на гладък бадем, чувствените линии на устните и неволно вдигна ръка, да погали малката бенка на дясното му слепоочие, но Алекс внезапно отвори очи, хвана дланта й и сякаш прозрял намерението й попита.

- Мислиш ли, че има такава любов?...

- Мисля и я очаквам!...

- Не се ли страхуваш? - попита отново Алекс, търсейки опора за своите съмнения.

- Само да знаеше колко много се страхувам! - каза напрегнато Кристина и реши да стане, но Алекс бързо я дръпна към себе си, пламналата му ръка спря за миг на коляното й, премина като мълния по тялото и плени шията й с длан. Наведе се над нея с потъмнели очи и устните му попиха в нейните, отдадоха му се и се стопиха в пожара на страстта.

   "Дали не ми връща изкушението от първата ни среща?" - запита се Кристина, но изведнъж Алекс  се отдръпна, седна до нея и зарови ръцете си в косите.

- Какво ще стане с мен, ако се оставя?... - попита сякаш сам себе си Алекс.

- Ще разбереш, само ако се довериш, но такова решение всеки човек взима сам! - отвърна му Кристина.

В този момент се появи Лили, облякоха се набързо и се прибраха  в хотела.

 Какво предизвикателство е само любовта! Единият я чувстваше и не се предаваше, другият я виждаше и се съмняваше, но и двамата бяха в плен на нейната магия.  Алекс реши да заблуди слабостта поставяйки на изпитание разума, Кристина разбра, че най-после е открила любовта, но тънеше в съмнения и взаимното привличане преля в игра на чувствата. Разхождаха се по брега на морето, разговаряха, вечеряха на някое тихо място, после Алекс я изпращаше без намек за близост, а тя чакаше любовта сама да узрее и отключи чувствата. И двамата бяха болни от самота и жажда за близост. Тя свеждаше очи, за да не искат неговите, той, стискаше ръце, за да не търсят нейните, а нишката на въздържанието се късаше под напора на изгарящото въображението им очакване...

                                                     С Ъ М Н Е Н И Я Т А

 Тази нощ Алекс не мигна. Беше си повярвал, че наистина владее ситуацията, но чувствата му изиграха лоша шега и сега пред очите му стоеше само тя, Кристина и го теглеше като буйна река към най неудържимия въртоп на живота, там, където бушува любовта. Беше я целунал не просто така, беше потърсил съзнателно нейната близост и се питаше какво следва след това, и как да продължи нататък. Случайните на пръв поглед  срещи, водеха неизбежно към още една, решителната среща на живота и Алекс осъзна, че когато един мъж се влюби, вече няма никакво значение дали е силен или не, и отново я пожела, подвластен на зова на сърцето и копнежа да сподели единствено с нея любовта. Времето  пълзеше бавно в стаята, после неочаквано мобилния телефон иззвъня, Алекс го грабна и излезе от стаята.

                        В  тихата утрин Кристина седеше на терасата и гледаше замечтано морето. Белите вълни се гонеха към брега, а слънчевия диск бавно се издигаше от водната повърхност и лениво пълзеше към хоризонта. Неочаквано  звънна телефона и тя погледна с тревога към стаята, после влезе бързо и вдигна слушалката. Отсреща шефът й настояваше за едно последно интервю, за да изпреварят края на семинара. Не го попита с кого, защото знаеше отговора и реши да аргументира някакъв  отказ, но той прекъсна  връзката. "Нали това ми е работата!" - каза си Кристина и отиде в пресцентъра да уговори час за интервюто.

След петнадесет минути позна в слушалката гласа на Алекс и до нея долетя внезапна покана, да запише материала веднага, в хотелската му стая.Тази предизвикана близост я смути и тя тактично отклони поканата,а Алекс обеща да се обади отново по-късно. Проклетият телефон след това онемя, стрелките на часовника замръзнаха и  времето увисна бездиханно в стаята.Кристина  трепваше при всеки  шум,а след час седна  в шезлонга на терасата и заспа. Събуди я настойчиво чукане и глас, който настояваше да отвори, огледа се в тъмното и тръгна към вратата. На прага стоеше един от шофьорите на паркинга, поздрави любезно и заговори.

- Господина помоли да Ви закарам на приема, тази вечер! Ако държите на интервюто, ще Ви отдели необходимото време там. За съжаление, рано сутринта се налага да отпътува! - погледна я  и изчака отговора.

-Слизам след пет минути! - отвърна Кристина и мъжът се оттегли видимо доволен.

               Лимузината плавно зави и спря на плажа, до закотвен в пясъка старинен кораб. Целият му корпус грееше в светлини, долавяше се ритъма на екзотична музика, а на палубата група младежи танцуваха странно, като в призрачен пиратски пир. Кристина се усмихна на ексцентричните капризи на лятото и тръгна към люлеещата се дървена стълба. Горе я посрещна мускулест пират и я заведе до масивна дървена врата, намигна окуражаващо и се оттегли. Кристина почука леко, отвори вратата и прекрачи смело прага. В сумрака на малката каюта горяха само две свещи,  проблясваше изящния кристал на две чаши и гърлото на скрита в купа с лед бутилка шампанско, после долови дишането на Алекс в другия край на стаята. Стоеше до малкия кръгъл прозорец в същата онази поза, с ръце кръстосани пред гърдите и с поглед зареян далече в безкрая на морето.

- Добър вечер! - поздрави несигурно тя.

 Гласът й го върна в стаята, обърна се и приближи до масата.

- Добре дошла, Кристина! - отговори Алекс и осъзна, че за първи път произнася името й гласно. - Помислих, че можем да съчетаем необходимото с приятното, затова си позволих тази малка волност! - говореше припряно  и ръцете му трескаво се опитваха да отворят бутилката. Най -сетне наля двете чаши и се приближи до нея. 

Кристина изпи чашата на един дъх и зарея поглед в мрака.

- Добре, хайде да се залавяме за работа ! - каза отривисто Алекс и седна на дивана.

Кристина прие тези правила и се настани до него. Алекс отговаряше , но Кристина чуваше само въпросите на сърцето си. Напрегнато от очакване времето спря и мина цяла вечност, преди Кристина да усети тишината. Това вече се беше случвало, пак гледаше унесено, но този път мълчеше и Алекс, взираше се в лицето й, а после тихо проговори.

- И тогава ме гледаше така, със същия поглед!...

Кристина изведнъж изтрезня,а той продължи да говори.

- Понякога ме преследваше мисълта за теб и за това което прочетох в очите ти! После, същият поглед срещнах  и онзи ден, на терасата!...

- Значи през цялото време си знаел?... - попита тихо Кристина и се почувства като крадец влязъл  в собствената си стая.

- Кой може да избяга от очите на любовта?... - отговори на въпроса й с въпрос Алекс и се усмихна, погледна в Кристина и видя колко е крехка и несигурна,и как неистово се страхува. Тя скочи от дивана  с цялата си решителност,но залитна от удара на топлата вълна и той бързо я дръпна в скута си. Лицето му озари светлина, чуваше подскачащите удари на сърцето си и усети как последната здрава нишка на разума изтъня и се скъса без остатък. Във вените му забушува страстта, необикновенна и дива, и обезумял от желание Алекс поиска любовта й ненаситно  и истински, той - целия в нея, тя - цялата за него. Държеше я в скута си като малко дете и безкрайното очакване свърши...

                                   Кристина не разбра какво точно се случи, но усети как бавно я сложи на дивана и бедрата му се сляха с нейните. Ръцете му се плъзнаха по тялото й в ритъма на любовен блус, а устните, набъбнали от желание, намериха нейните и изпиваха дъха й с не пресъхваща жадна целувка. Допирът до гладката му кожа я изгаряше, влудяваха я дланите, които галеха нежно гърдите й, устните, които слизаха бавно по шията й, въглена, който тлееше в слабините й. Започваше да губи представа за границите на позволеното, разумното, действителното и прегърнала своята любов потъна в обятията му със силата на споделеното желание. И така един върху друг, един в друг, в изгарящата ласка на телата... И само на крачка от върха Алекс  притихна и замря, и тогава Кристина  в един миг осъзна истината. Лицето му излъчваше тъга и неистова болка от безумно кратка и тревожна мисъл, мисълта за после. Беше приел този кръст, но беше ли готов за неговото бреме? За после не беше помислила и тя, и чак сега се запита защо нахлува така в живота му, защо го обсебва и разкъсва душата му на хиляди парченца. Такава любов ли искаше, еуфорична и нечовешки болезнена? Дали Алекс можеше да я преживее, искаше ли да се пребори с нея, трябваше ли му за после? Кристина не беше мислила за после, а сега разбра, че той няма да допусне поражение, а тя не пуска любовта, но дали я искаше на такава безумна цена? Той винаги в другия прожектор, а тя, само лъч от страстта и беше ли готова да дели любовта с толкова безпощаден съперник?...

Все още имаше време за изход, затова бързо се освободи от прегръдката му, стана залитайки и опита да бъде убедителна.

- Съжалявам, не мога!... - и без да поглежда  назад напусна стаята.

Стъпките й свистяха като куршуми в мъртвата тишина.Алекс изчака последният звук да се стопи в мрака и уморено се отпусна на дивана.

                             Цяла нощ Кристина скита по плажа, опитвайки да се помири със себе си и със съдбата. Прибра се в хотелската стая призори и започна да събира багажа си. На терасата умореният й поглед съзря  самотен букет - седем огненочервени рози. Вдигна цветята, прегърна ги силно и усети как бодлите се забиват дълбоко в кожата й. Алекс!... Алекс й бе върнал болката!...

                                                          Л Ю Б О В Т А

 Кристина се прибра в сивотата на  делника с посърнала от болка душа и месеци наред се опитваше да събере мислите си, да ги подреди и да укроти сърцето. Целият й живот премина в илюзии и нито една от тях не се случи. Всичките й любови витаеха из облаците, плод на собствените й фантазии за принца от приказките. Така безумно им вярваше, че се влюбваше в най- абсурдните мъже на планетата. Тя, световно неизвестната, искаше световно неповторима любов и не вярваше, че я няма, а само, че нея е подминала. После разбра, че е била в ръцете й, но лекомислено я е пуснала да си отиде. Вечер, в тягостният мрак на празната стая, спомените й се събираха в една единствена точка: Алекс! Беше я обсебил цялата, зарази живота й и я превърна в безнадеждно зависима. Понякога представата за него отново влудяваше сетивата й и кожата й започваше да пари. Не се съмняваше нито за миг, че пак я държи в обятията се и дъха му изгаря лицето й, и излизаше от унеса на желанието с пресъхнали от желание мисли. Спомняше си всяка среща с Алекс, всеки поглед, всеки допир, а този спомен болеше. Споменът за пропуснатата взаимност, недовършената ласка, изгубената целувка и недочаканото сливане. Опитваше се да си представи как е там, в окото на огнедишащата буря и тази представа я разкъсваше при мисълта, че може и да се случи, но с друга! Бремето на забравата се оказа непосилно, безразсъдно, усещането за недочаканата любов. Кристина знаеше, че бягството не е изход, но времето спечелено в него лекуваше и затова се скри в работата, ближейки раните на опустошеното си сърце. Понякога Лили я водеше в някое кафене, сядаше срещу нея и питаше с тревожни очи:

- Какво става?...

- Не знам!... - отговаряше без капка живец Кристина.

- Обади му се!-настояваше Лили.

- Не мога!... - шепнеше тъжно  Кристина,а после всяка поемаше по своя път.

                                      Една вечер Кристина неочаквано се оживи и хвана развълнувано Лили за ръката, а в очите й  припламна надежда.

- Ще замина за няколко дни!  -каза й уверено тя и се усмихна, очаквайки одобрение.

- Не го прави! - отговори сериозно Лили. - Така няма да промениш нищо, просто ще отложиш за известно време проблема.

- Може би, но поне ще се опитам да свикна със самотата! - отвърна Кристина, убедена в правотата на своето решение.

- Ако питаш мене, проблемът ти не е в самотата, а в чувството на несигурност и вместо да бягаш, по-добре го потърси и поговори с него! - настоя Лили и продължи с наставленията. - Искаш ли го още, спря ли да го обичаш и мислиш ли, че той е забравил? - задаваше един след друг въпросите си Лили.

Кристина знаеше, че казва истината и изпита желание да зърне поне за миг Алекс  за да разгадае мислите му.

- Минаха три месеца Лили, а не чух гласа му и не видях очите му близо до себе си! Сигурно греша, но Бог ми е свидетел, че не зная къде! - отговори й Кристина с тъжна нотка в гласа.

- Тогава замини и помисли, но не отлагай дълго решението! - отговори Лили. - Доведи тази битка до край или забрави макар, че не мога да проумея защо взаимно си причинявате това? 

- Точно това ще се опитам да разбера, но сама и далече, после ще реша! - отвърна Кристина, целуна я и си тръгна.

На следващата сутрин се отби в телевизията, седна пред компютъра и се замисли, после бързо написа няколко реда и натисна смело бутона...

                              Дългият работен ден изтощи Алекс до краен предел. Телефонът звънеше непрекъснато, някой постоянно влизаше и излизаше от кабинета му,а шефа му го викаше през десет минути и го освобождаваше до второ нареждане.  Напрежението го изнервяше и това му пречеше да мисли адекватно,  затова врътна ключа на стаята и легна на дивана. След няколко минути умората започна да изтънява, ударите в слепоочието бавно се стопиха, но неканените мисли не го пощадиха, връхлетяха го като яростна вълна.

                            Сякаш мина цяла вечност от онази вечер, когато държеше в обятията си Кристина, а всъщност бяха минали само три месеца. Спомни си отново за нея и за любовта, която си отиде така необяснимо. Най-после беше позволил на чувствата да го завладеят, а сега усещаше сърцето си да гасне като самотен въглен, далече от пожара на тази любов. Беше убеден, че с времето болката ще замълчи, но вместо това копнежа изгаряше душата му и не можеше да заспи. Превърна се в кълбо от мисли и предположения  и спря да търси изход, да се сражава, защото разбра, че любовта е живот, всичко останало, само средство за оцеляване. После получи онова нейно писмо, задъхано, объркано и неясно. Връщаше му свободата и все пак не искаше да изгуби неговата любов, затова му звучеше и като прошка, и като зов. Дълго време се опитваше да разбере смисъла на думите й, а така само потискаше истината. Понякога забелязваше нескритото желание в женските очи и тайните погледи на мъжките амбиции, едните непременно да бъдат с него, другите - да се доказват като него и тогава болката пареше истински. Те бяха нежелани и чужди, а той искаше само едно - нея, Кристина! "Защо  си причиняваме това?..."-запита се внезапно Алекс, стана и погледна  към вратата, вдигна телефона и думите му се удариха в тишината.

- Заминавам за ден два! - каза сурово в слушалката, пусна я обратно, после пак я вдигна, набра някакъв номер и след няколко секунди чу гласа на Лили. - Къде е? - попита я, без да се представя, с глас който не търпи възражения, изчака отговора и затвори.

- Сега или никога, Кристина! - извика сам на себе си Алекс,изхвърча от стаята и

  мина като мълния покрай  охраната.

                   Горе, високо в Балкана, сгушена между дърветата в безвремието на природата, една стара къща очакваше Кристина. Алекс можеше и да не е забравил, но беше нездравословно да го вярва, затова реши да се отдалечи за няколко дни и да остане насаме със себе си и мислите си. Помири се и прие, че истинската любов не позволява да бъде обсебвана, разкъсвана, разпилявана, за да живее не биваше да се страхува. "Господи, на какво се надявам? - разсъждаваше Кристина. - Сигурно на онова безумно писмо, което му изпратих?..."

"Само веднъж да те имам любов, това ми стига!" - тези думи все пак са някакво обяснение, защото само аз знам, че е жаден за обич, за малко романтика, чаша спокойствие, доза искреност и най-вече, цялата си независимост. Знам го, но дали не е  късно?..."

                                  Пътеката изведнъж прекъсна и се изгуби в пъстрата морава пред къщата. Кристина отвори капаците на прозорците и пусна светлината да налее живот. Празната камина навяваше  тъга  и само песента на щуреца докосваше тишината. После се спусна през поляната от горски цветя  и забеляза в далечината малко синьо езеро. Слънчевите лъчи весело подскачаха по гладката му повърхност и се разпиляваха като златни зърна ,а после литваха към небето на крилете на вятъра. Кристина се върна обратно и седна на верандата с чаша вино и се заслуша в шепота на гората. Потъна в обятията на залеза, а тишината попиваше в кожата й с ритъма на овладян в неравна битка душевен покой. Приятната отмала най -сетне завладя тялото й. След час хладната ласка на нощта я накара да влезе в къщата, запали камината и топлината на огъня внезапно върна спомена за разпиляната близост и по лицето й се търкулна  сълза. Тук можеше да плаче на воля, да мечтае и дори да се надява, но мислите й се изтощиха от неясните предположения, затова се отпусна в креслото и притихна в тъжния валс на огъня.

                                    Разтревожена от непривичен шум я събуди гората, затова стана и се загледа в гъстата пелена на мрака.В далечината бавно изплува силует. Стъпките му се чуваха все по-ясно, а фигурата доби плътни очертания. Беше сънувала хиляди пъти този сън, но сега имаше предчувствие за реалност, затова се изправи срещу призрака, затвори очи, пак ги отвори и  тогава видението оживя ...

Скрил юмруци в джобовете на дългата дреха, в стегнати дънки и прилепнала тениска, с потъмнели очи и тъжна усмивка спря и застана пред нея. Трябваше й цяла вечност за да съживи себе си, затова мълчеше в тревожно очакване.

- Повика ме и аз дойдох!... - пробиха мрака първите му думи.

- Повиках ли те? Как? - попита Кристина и стаи дъх в очакване да се събуди.

- Писмото, което ми изпрати, звучеше като зов, но ми трябваше време за да осъзная, че си права! - говореше Алекс и в гласа му се долавяше несигурност.

- Мислех, че не обръщаш внимание на подобни писма! - отбеляза с горчива ирония Кристина.

Думите се надскачаха с мислите в някакъв театър на абсурда. Алекс изглеждаше уморен от вътрешна битка,но за първи път изрече гласно истината.

- Изпуснах мига и сега се опитвам да го догоня!... 

- Чувствата не се пропускат! Това, тук и сега, не се случва! - отговори объркано Кристина, обърна гръб и погледна моравата пред къщата с намерение да тръгне, но ръката на Алекс я спря, завъртя я силно и тя видя как очите му се взривиха.

- Събуди се! - извика той. - Аз наистина съм тук и не само заради тебе! Заради нас двамата!... - дишаше учестено в лицето й той.

- Тази болка ще бъде нечовешка...! - изплака Кристина- Не ми причинявай това!...

- Не!...Не и ако е споделена! - усмихна се Алекс и протегна ръка към нея.

Близостта му я теглеше неудържимо към ръба. Добре, ами после? Това после я върна за миг на земята, направи усилие да тръгне, но Алекс я хвана и я взе в обятията си.

- Недей!...Не мисли за това! - говореше любовта и държеше лицето й в своите длани. - Обичам те, Кристина!...

Последните думи замъглиха съзнанието й, любовта надви колебанията и тя се предаде. ..

               Очакването причиняваше болка... Искаше само веднъж да го прегърне и да усети сърцето му в своето, да потъне в гърдите му не за миг, а за цяла вечност, да целува до полуда лицето, ръцете, кожата. Да я боли вкусът на устните му, така безумно ги искаше, искаше да вземе любовта от очите му и да я върне още по-силна. Искаше всичко от него -всеки атом, всяка частица, всяка клетка и цялата му мъжка сила. Това не беше страст, беше любов и в този момент болката спря, останалото беше магия...

                          Някъде в небето избухна звезда и разпиля съмненията и страховете. Алекс позна любовта в очите й и знаеше, че никога няма да й се насити, притисна я до себе си,а ръцете й го прегърнаха, устните се разтвориха и отприщиха             заключения извор на чувствата. Този път няма да я пусне да си отиде, дори да се отворят всички кръгове на ада, няма да й позволи да избяга, затова се наведе над нея с омагьосани очи и впи до болка устни в нейните. Не я целуваш е,а я изпиваше, спираше дъха и сърцето й, парализираше разума й до безтегловност, а тя искаше още, и още, и още... Ненаситно желание бушуваше в телата, горещите длани галеха кожата й и докосваха всяка гънка, всяка трапчинка, всяка издатина, а езикът бавно се плъзгаше по корема й   и спираше само за миг, отдъхвайки в сладка целувка и поемаше нагоре, по гърдите, шията, лицето... С лудият ритъм на приближаващ екстаз бедрата му обладаваха нейните, после вплиташе пръсти в нейните и се издигаше към небето. Усещаше силният аромат на кожата му и пиеше с жаден дъх нейната сладост. Дълго бе чакал тази любов, но не бързаше, а настъпваше бавно към своята крепост, спираше за миг, потъваше в очите й, усмихваше се и отново, с дива власт покоряваше устните й с устни. Вече нямаше страх, това беше любов, триумф на душите и на телата, и миг преди взрива Кристина видя окото на приближаващата буря, лумналия огън и пожара, който ги понесе към върха.  Останало без дъх времето спря... После на лицето й пресъхна сълза, сълза от безумно кратък миг на преживяна взаимно любов...

                         "Колко е крехка границата между въздържанието и страстта!"-мислеше Кристина. Беше прекрачила от другата страна и не съжаляваше. Бе поискала тази любов с тялото, но тя взе сърцето й и накрая победи  разума. Лежеше сгушена в Алекс и галеше фините бръчици около очите му. Беше толкова хубав, толкова истински и само неин! "Как ще го пусна да си отиде?..." - питаше се тя с упоено от любов сърце.

                         Алекс усети  пулса й някъде дълбоко в себе си и се почувства  щастлив, и за първи път така спокоен. Бе открил с нея любовта и нямаше да допусне за нищо на света, нейната магия да изчезне.

- За мъничко любов, пребродил бих света, като слепец, протегнал длан за милостиня! - заваляха тихо думите му в мрака. - Помниш ли това стихотворение?...

- Да! - отговори с целувка на рамото му Кристина.

- Аз пребродих моя свят и открих своята шепа любов! Това беше най-трудната битка в живота ми! Сам срещу себе си и съдбата!

- Толкова ли боли от любов, обич моя!...

- Не! Не и ако е споделена! - отвърна с усмивка Алекс и я прегърна силно.

- Ами после? - попита несигурно Кристина.

- Недей!... После ще бъде после! - отговори Алекс и отново го заля горещата вълна на желанието, погледна в очите й и осъзна колко много я обича, и пак я люби ненаситно и диво, пленен от нейната близост и от магията на споделената взаимност. После я взе в обятията си и я приспа с най -сладката целувка на земята.

                             Кристина се събуди  и погали с ръка леглото, но на празното място до нея лежаха само стрък маргаритки и листче, от което надничаха две думи:"Благодаря, любов!". Прегърна цветята и изтича на моравата пред къщата. Дали е била сън?... Вече нямаше никакво значение!...

                       Автобусът бавно пъплеше към спирката.  Кристина се загледа в павилиона отстрани и  видя как някаква жена си купи вестник и заби очи в жълтото заглавие на първа страница.Тя надникна любопитно през рамото й и от там сякаш ѝ намигна Алекс. Заглавието гласеше:"Любимецът на дамските сърца е бил в неизвестност 24 часа, твърдят негови гардове!" Таблоидът уточняваше, че съзнателно е отклонил охраната и по не потвърдени данни, става дума за вероятно романтично приключение! Къде и с кого, бе загадка! Самият той твърдял, че възнамерява и занапред да изчезва от погледите им сам.

                                Кристина се засмя с намерение да сложи точка на цялата тази лудост, но вместо това, погледна снимката и също намигна  с дълго многоточие...

                                                              ЛОНИ