Тази нощ сънувах странен сън - един мъж и една жена стояха прегърнати на верандата на стара къща, някъде високо в Балкана. Той я държеше в обятията си, с ръце кръстосани пред гърдите й и галеше с устни шията й, а тя, отпуснала глава на рамото му гледаше звездите, след това извръщаше лицето си към него и потъваше в очите му. Гледаха се някак особено, като омагьосани, после той я взимаше на ръце и я внасяше в стаята до камината, а посивелите нишки в косите им ухаеха на зряла любов, неподвластна на времето и годините. Мъжът я слагаше на леглото и пленен от нейната близост бавно сваляше дрехите й и тогава в телата им лумваше страстта, подвластна на изгарящо желание. После, уморени и щастливи, лежаха прегърнати в мрака, а сърцата им пееха в дует с тишината. Колко ли време беше минало от онази, първата среща под стряхата на старата къща, а всеки път се любеха ненаситно и дълго, сякаш тази е последна.
- Помниш ли първата ни среща?-попита тази вечер неочаквано жената.
- Кой може да избяга от о ...