23 окт. 2021 г., 11:50

Сделката - финалът 

  Проза » Рассказы
605 0 1
1 мин за четене
От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлина.....сънувах,че летя.На всеки му се е случвало да лети - насън. Този път бе различно. Не бях сам и, което е по-смущаващо, летях държейки се за ръцете на едно синеоко хлапе. Онова същото, което имах самочувствието да поучавам. Не се страхувах, вярвах му! Усещах сигурност и особена лекота.
....................................................................................................
С времето губим важни за нас неща - безвъзвратно.Как страхът от "загуба",променя нашия мироглед?Защо ролята на уплашен слуга е по-приемлива за множеството /обществото/ от превъплъщението в безстрашен шут? И още: - Как подобни мисли избират нечие съзнание? Знаем ли на кого /за какво/ в действителност отдаваме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??