Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуред. Пробута ми го друг... Шумът от телевизора ми помага по-лесно да разбера как работи.
Имам само един апартамент и живот с етикет без цена. Всъщност апартаментът е на новата ми самоличност. Взех си и куче – Вед.
Преди беше различно. Сега имам само спомен за нещо, което някой друг е притежавал. То и споменът може да е на друг.
В обществото, в което живеех, си имах цена. Добра. Имах и къща. Без куче. И разни други придобивки. Аз също бях придобивка, за която плащаха редовно.
Обществото. В него всички взимаха рушвет. Така е нормално. Военните – за да не служиш, полицаите – за да си невинен, учителите – за комфорта на детето, лекарите – за да останеш жив, съдиите – за да те пуснат, прокурорите – ...