Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуред. Пробута ми го друг... Шумът от телевизора ми помага по-лесно да разбера как работи.
Имам само един апартамент и живот с етикет без цена. Всъщност апартаментът е на новата ми самоличност. Взех си и куче – Вед.
Преди беше различно. Сега имам само спомен за нещо, което някой друг е притежавал. То и споменът може да е на друг.
В обществото, в което живеех, си имах цена. Добра. Имах и къща. Без куче. И разни други придобивки. Аз също бях придобивка, за която плащаха редовно.
Обществото. В него всички взимаха рушвет. Така е нормално. Военните – за да не служиш, полицаите – за да си невинен, учителите – за комфорта на детето, лекарите – за да останеш жив, съдиите – за да те пуснат, прокурорите – за да те забравят, политиците – за да си в играта… траурният агент – за по-добър парцел. По-важните изпращаха друг да им носи рушвета. По принцип човек е придобивка на този, от когото е получил възможността да придобива.
Моите материални облаги зависеха от един, който се опита да ме убие. Много ме дразни лицемерът у мен, когато употребява някои думи с пренебрежение.
– Гаден, материалните облаги ти носеха доста духовни екстази, не го забравяй!
Трябваше да умра по изричната молба на друг, от когото пък той зависеше. Без да го искам, ми споделиха тайна. Мръсна. Това ги напрегна – неоснователно – и моята персона им стана неудобна. Дългият ми живот щеше да ги изнерви допълнително. Превърнах се в придобивка, подобна на обувка, която убива.
Опита, но не успя. Да ме убие. Извадих късмет – срещата с този, който раздава парцели, се отложи.
– Гаден, дадох ти всичко, а ти ме предаде! – изсъска човекът, чиято придобивка вече не бях, когато в съда го посочих с пръст.
Съдията беше взел рушвет от негов враг.
Тайната ми стана като ято яребици през ловен сезон. Пуснах я да лети свободно. Всички можеха да си „отстрелят“ парченце от нея. А имаше много заинтересовани авджии.
Така е – бях неблагодарен. Прецаках го за нова самоличност. С упътване на чужд език...
На никого не давах рушвети. Просто лежах по корем.

* * * * *
На вратата се позвъни. Вед никога не лае. Черта на породата. Но ясно показва дали иска гостът да влезе.
Отворих. Бях гостоприемен. Научих се да опознавам, без да познавам. И между другото, така правех много добро впечатление. Да задаваш много въпроси е като да получаваш отговори срещу рушвет. Така даваш повод на другия и той да ти подражава.
Ая остави няколко чанти с продукти. Взе кучето и излезе. Използвах я, защото рядко излизах по светло. А и защото тя така се чувстваше полезна. Запознахме се в един магазин близо до апартамента, в който живея сега. Купувах си храна за вкъщи.
С новата си самоличност съм като девствен. Промени се и вкусът ми към жените. Направо все едно никога не съм бил с жена. Миналото беше на някой друг. Изобщо не се припознавах в него. Преди да се превърна в „гаден“ за един, който се опита да ме убие, бях малко извратен. Възбуждах се от лачени клонинги. Андроиди с изкуствен тен, пълни със силикон и цитати. Предлагат се в много фитнес зали и фризьорски салони. По-добре да не съм велик автор, ако ще ме използват такива. Познавах много мъже, които издържаха с такива жени с години. Искаш ли да убиеш такава, лишаваш я от поддръжка. Зверско! Сега бях през девет планини в десета. И буквално, и преносно.

* * * * *
Нищо не знаех за Ая. Вечеряхме и ми наля питие. Не знам къде ми е бил акълът преди. Тръпката да правиш секс с умно момиче е все едно да престъпиш закона.
Лежахме в спалнята и я събличах. Филмът свърши. Започна друг. Събличането на някой, в когото имаш намерение да проникнеш, е нещо като страстта на кулинара в кухнята. Пласт по пласт. Всяко движение е подправка. Трябва да достигнеш до определена температура и гозбата никога не трябва да е суха. Ая облизваше устните си, които докосвах с пръсти. Предишните ми жени бяха ужасни. Като актриси от нашенски сериал, на който не можеш да повярваш. Или не правят нищо, или пък се престарават. Когато имаш много придобивки, очакваш те да свършат работата вместо теб.
Тя свършваше по няколко пъти, аз – само веднъж. Въпрос на принципи.
На вратата се позвъни. Вед не искаше гости. Новата ми самоличност не очакваше добронамерени посетители. Гостът в спалнята ми беше добре оборудван и достатъчен. Взех си пистолета. Погледнах през шпионката. Някакъв… Ая имаше ревниво гадже, от което искаше да се отърве. Сигурно беше той. Но тя предпочиташе да се среща с мен. Напълно я разбирах. Не знаеше кой съм и не я ревнувах. Онзи ѝ споделяше всичко и я ревнуваше. Смятал, че и двете неща са демонстрация на любов. Ами, братко, неизвестният автор винаги е за предпочитане пред препрочетена книга. Извиках я да погледне. Надигна се на пръсти чисто гола пред мен. Можех да я обладая, докато го гледа през шпионката.
Той беше. Ая ме погледна и се усмихна. Заприлича ми на дете, което играе на криеница. Неестествено е да съм бракониер в собствения си дом.
– Да го убия ли? – попитах я.
– Ти убиец ли си?
– Не. Те убиват за пари и за удоволствие. Аз ще го направя, защото се налага.
– Имаш и пистолет?!
– Не си ли го виждала?
– Не съм.
Държах го в ръката си…
– Не те ли възбужда? – попитах.
– Много.
От този момент ни разделиха няколко нейни оргазма. След позвъняването Ая стана една идея по-страстна. Нямам представа защо жените не използват презерватив. В миналия си живот просто спрях да питам. На никого не му харесва да е с презерватив, но си е някаква гаранция.
– Както ти решиш!
Чувах го всеки път. Явно вдъхвам доверие. И онзи ми се довери. Преди да поискат от него да съм мъртъв.

* * * * *
Попитах Ая дали иска да сляза с нея до долу. Не ми отговори. Чух как вратата се затвори. Задоволен, заспивах. Чувах репликите на следващия филм.

На вратата отново се позвъни. Вед беше безразличен. На шпионката видях жената, която живее в апартамента срещу моя. Мъжът ѝ беше отвратителен. Според нея. Отворих ѝ, а тя блъсна врата след себе си.
– Противен си! Просто нямам думи!
И на мен не ми се говореше. Защо някой влиза у вас, без да има думи? Не сме в ерата на нямото кино. А и не носеше нищо за мен.
Защо когато правиш секс с някого, той се променя? След първия акт, с теб вече говори друг човек. Преди това сте били много по-интимни, но е било различно. Сякаш сексът е като кръвна клетва. Защо той толкова обвързва? Нали уж го правим, за да ни е хубаво? Преспиваш с жената, а тя намразва съпруга си, забравя за децата, не полива цветята и спира да чете. Така е, като се пишат постоянно съобщения. Аз нямам телефон и не пиша на никого. Не искам да пазят това, което съм написал, и после да ми го натякват.. Не искам да повярвам, че сексът руши доверието. На тази дори и умря домашният любимец. От липсата на грижи.
– Малката е голяма сладурана, нали? – натърти ми тя.
– Помага ми с домакинството и разхожда кучето.
– Кое твое куче разхожда по-точно?... Гаджето ѝ е много изнервено. Дали пък следващия път да не му отворя?
– Да, отвори му и го покани у вас. При сухара. Направете тройка и снимайте най-смешния видеоклип. Заплашваш ли ме?
– А ти?
– Ти си в моя дом.
– Не можеш да го направиш втори път, нали? – каза тя и пристъпи към мен.
– Ти си отчаяна…
Изглежда не и беше толкова важно, кой разхожда моето куче, щом нейното си стоеше кротко вързано вкъщи…