Глава шеста – Турция
„Войната беше свършила. Хората отново се бяха отдали на своите вековни занимания. Земеделците ореха, сееха, жънеха и носеха житото на чичо Рапаел за да им смели брашно бяло като лицето на млада булка. Занаятчиите бяха подхванали стария си занаят, а дюкянджиите се възползваха от оживлението в алъшвериша за да вдигнат цените. Кафенетата пак се пълнеха с мустакати мъже, които хвърляха заровете, сърбайки сладката и гъста течност и поглаждайки доволно мустаци. От фурната се носеше прелъстителния аромат на топло пиде и симид, а хаджи Бекир услаждаше живота на хората с баклави, локуми и кадаифи. Но по празниците най-много се купуваше „таук гьокси“, неповторимият сладкиш от пилешки гърди, за който уста Бекир беше ненадминат майстор.
Мюдюринът Ибрахим –Шах ага, все още беше на поста си, и арменците от града се отнасяха към него с още по-голяма почит. Беше спасил не един и двама от смъртта по пустинните друмища и хората му бяха благодарни. Момчетата заточени по турските чифл ...