Глава осма – Гъхмес и Кеворк
През есента дните бяха къси. Стъмваше се рано. . В градинката на черквата Света Троица, по пейките седяха млади влюбени двойки. Тъмнината правеше разговорите им по романтични и често биваха прекъсвани от някоя открадната целувка. Какво да правиш, младост!
В края на лятото, през една топла вечер, Гъхмес беше срещнал две млади момичета, които хванати под ръка се разхождаха, бъбрейки оживено. По-високата веднага беше привлекла вниманието на младежа. Беше слабичко стройно момиче, облечена с широка клоширана пола на едри цветя, бяла блузка и бели къси чорапки. На краката си носеше сандалетки, които явно не бяха съвсем нови. Макар, че беше изучил българския добре, младото момче усещаше, че момичетата говорят някакъв особен български език. Това му даде идеята да ги заговори без да прояви нахалство. Хитрец си беше Гъхмес, умееше да говори с хората, особено с младите жени. Знаеше как да се пошегува, как да ги разсмее и естествено общуването с него ставаше забавно.
- ...