Семейна сага
Глава петнадесета
София преживя няколко жестоки бомбардировки. Една от тях наблюдавахме от балкончето на селската къща в Петърч. Беше нощта на 31 март 1944 година. От радиото се чу поредното “Ахтунг, Ахтунг,....” , чу се басовото буботене на американските “летящи крепости” и небето почерня още повече. Бяха хиляди, които идваха да хвърлят смъртоносния си товар върху столицата на Царство България. В София нямаше военни обекти, имаше само наплашено мирно население, голяма част от което, преди три месеца беше потърсило убежище по селата и малките градове.
Изведнъж небето заблестя сякаш стотици слънца изгряха на небосвода. Самолетите изхвърлиха хиляди светещи балони и небето над София придоби злокобен празничен облик. Отдалече изглеждаше, като че ли вълшебни, непознати слънца огряват красивата, но вече полуразрушена от Съюзниците столица. Тази бомбардировка беше последният пирон в ковчега на мъртвата българска столица. Претърпяла варварски нападения, хуните на Атила, пожарищата ...