Разказът е преведен от автора.
ДЕЛО НОМЕР 2: ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал, група туристи, дошли да изследват традициите и обичаите на малките народи, тичаха през гората от нещо неизвестно и страшно.
— Вика! — извика момче, което се свлече в дол.
Момиче с черни като нощта коси се обърна на зова на младия човек.
— Паша, Паша! — изкрещя тя.
Тя се затича след него, като вярно куче. Веднага щом достигна момчето, той се вкопчи в нея, сякаш беше последната му надежда за живот.
— Къде е Галя, къде е Виктор, къде са всички?! — почти прошепна младият човек, треперещ от страх.
— Не знам… — Виктория преглътна, сдържайки сълзите си.
Тя наистина не знаеше какво се е случило. Когато съществото ги нападна, всички се разбягаха в различни посоки, както в типичните ужаси.
Те продължиха да тичат, а зад тях, като при земетресение, дърветата падаха. ...