В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в миналото и настоящето, и спирам там, на най-високото място, където земята и небето се докосват, и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето. От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепие от сгради, коли и дървета. Да, това е градът на спомените. Полетиш ли с тях, виждаш едно минало, което те кара да въздъхнеш, но ти си в настоящето. А настоящето е изпълнено с много драматизъм и болка. Оглеждам се с широко отворени очи и за малко да се сблъскам с миналото. Бавно отпивам на глътки от чистия въздух и с любопитство се приближавам до каменната стела, на която е написано накратко. Да, забравих да спомена – Есенемас, Станимака. Асеновата крепост в обхват, по-точно площ от 12 хектара. Последната от трите страни почти е непревземаема. Мисля си: "Виж, доста интересно решение! Разбира се, че стратегически е естествена защита от неприятеля. Крепостта е построена още пети век преди новата ера, к ...