Шосе 112
Мари-Йоанна отметна два пъти коса - на ляво и на дясно; нежно я повдигна с ръка й я остави да падне меко върху раменете си. Огледалото на стената я отразяваше перфектна - такава каквато си е. Премлясна с устни и ги начерви.
Дани видя отражението си, но не обърна внимание. Застана пред писоара и се облекчи. Пикаеше му се от двайсетина километра; мислеше да отбие колата и да пикае отстрани до пътя, но точно тогава видя рекламата на бензиностанцията. Беше на ръба да намокри гащите пред вратата на тоалетната, обаче издържа. Намокри лицето си със студена вода и се погледна в огледалото; водата, стичаща се по лицето му, го разхлади и освежи. Пусна език над долната си устна и с върха му пое капките вода, задържали се в острата брадичка под нея. Отпи. Насити жаждата си. Вдигна дясната си ръка сгъната в лакътя и притискайки я в лицето си, я плъзна надолу, отцеждайки останалате на капки от него. Видя се; не беше хубав, но затова пък печен и си му личеше. Усмихна се. Отражението, му отвъ ...