Жабокът (Гедеон)
369 2157
8 авг. 2023 г., 17:43

Щастието 

  Проза
269 4 8
3 мин за четене

    Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.

- Искаш ли да ти покажа щастието?

Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.

- Защо ме питаш това?

- Реших, че търсиш щастието по пътя.

- Не, просто не мислех и гледах в земята.

- Значи търсиш щастието на земята.

Усмихнах се на тази детска упоритост.

- Добре щом смяташ така, така да бъде.

- Ела с мен и ще ти го покажа, но трябва да бъдеш много тих.

Обърна се и тръгна, като влачеше единия си крак. Интересно, вървеше уж бавно, а не можех да го настигна. Излязохме от града и тръгнахме по една зелена поляна. Изведнъж спря и сложи пръст на устните си.

- Гледай, ей там до храстчето. Не говори!

След малко тревичките се повдигнаха и започнаха да излизат бучки пръст. Купчинката ставаше все по-голяма и все по-голяма. Накрая над нея се показа нещо... Приличаше на уродлива къртица. Сляпо с щръкнали зъби и проскубана козина. Беше се подпряло на разкривените си розови пръсти. Не се сдържах и прошепнах:

- Но то е отвратително!

Така нареченото "щастие" се обърна към мен и сякаш ми се усмихна, но не приличаше на усмивка. После бързо се скри в купчината пръст.

- Нали ти казах да мълчиш. Щастието е много плашливо и постоянно се опитва да избяга от хората, въпреки че ги обича. Този страх и уродливостта ги е получило от тях. Всеки се опитва да го вземе за себе си, да го промени така, както желае. Затова сега е уродливо и страшно за гледане.

- Да ти кажа честно не вярвам, че това е щастието. Сега прилича по-скоро на нещастие.

- Искаш ли да видиш, как изглежда наистина реално щастието? Но трябва да бъдеш много търпелив и да забравиш за всичко, което знаеш до сега.

- Много ще е трудно на тези години да стана новородено.

- Опитай се и ще видиш истинското щастие. Застани до купчинката пръст и положи ръка на нея. Когато се очистиш от всичко то ще дойде при теб.

Коленичих до дупката, затворих очи и се опитах да изчистя съзнанието си.

Странно, човек сякаш е сраснал с миналото и приема, че то е неговата същност. Бавно връщах дните назад и изтривах картина след картина. Усещах болка, че губя нещо, но и все по-голяма лекота от това. Постепенно всичко се замъгли и бях там... в безкрая. Сам, но не чувствах самота. Зад клепачите ми грееше светлина. Отворих очи и то стоеше на купчинката пръст, толкова нежно и прекрасно. Създание изпратено от Бог. С трепереща ръка го докоснах и пред ме се появи Космосът с безброй звезди и  аз бях една от тях. Стремително летях към Земята и тя ставаше все по-голяма и по-голяма. Виждах синевата на океаните, заснежените върхове на планините, зелените гори и бях в полето там на малката купчинка пръст. Полъхът на вятъра, топлите лъчи на Слънцето и тихичката песен на птиците ми казваха "Това е щастието, ти си частица от Божия промисъл, частица носеща в себе си безкрая" Едва сега осъзнах, защо виждах щастието толкова  уродливо и осакатено. Хората се опитваха да вкарат безкрая в своите рамки, да дадат часовник за вечността, да изваят щастие с образа на тяхната плът и да повярват, че те са бог.

Обърнах се към човечето с бяла и черна коса.

- Благодаря ти, че ми показа щастието! Всъщност ти кой си?

- Нима не ме позна... Аз съм живота... Аз съм твоето аз, тук и сега.

Погледнах отново към купчинката пръст.

Щастието го нямаше.

Нямаше го, защото бе влязло в мен. Само и по собствена воля, виждайки, че съм отворил дверите към Истината.

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Краси, всяка частица е безкрай и е част от безкрая.
  • "Това е щастието, ти си частица от Божия промисъл, частица носеща в себе си безкрая" ... Хората се опитваха да вкарат безкрая в своите рамки, да дадат часовник за вечността, да изваят щастие с образа на тяхната плът и да повярват, че те са бог.
    Няма противоречие между да носиш безкрая и да вкараш безкрая в своите рамки... щастието е, че си част от безкрая. (частица носеща в себе си ОТ безкрая - може би това си искал да кажеш тук)
    Щастието го нямаше .. хубаво е, че не се вижда с просто око, иначе и него бихме продали... за какво?!
  • Безжичен, все пак сайта не е дупката на Мидас, в която да не очакваш реакция, а само вятърът да повтори думите ти. Не е необходимо да положителна, не е и задължително да ти е интересно, просто е достатъчно да те поведе към някакви размисли. Тук не сме копия на Кафка или Достоевски, за да предоставим мислите си в съвършен вид. Тук са аматьори, които предлагат под една или друга форма своите виждания. Не всичко е физика
    Лили, радвам се, че прочетеното те е довело до размисли и ти благодаря.
  • “ - Благодаря ти, че ми показа щастието! Всъщност ти кой си?
    - Нима не ме позна... Аз съм живота... Аз съм твоето аз, тук и сега.
    Погледнах отново към купчинката пръст.
    Щастието го нямаше.
    Нямаше го, защото бе влязло в мен.”

    Да… Щастието не е даденост. То е такова каквото е. Иначе ако го променим, то губи същността си. Щастието не е притежание, то е вътрешно усещане. Не то на нас е принадлежи, а ние на него. Същото е и с Вселената. Няма как да видим щастие, когато то вече е в нас, то е невидимо за очите, но е видимо за сърцето. А щастието е в нас, само когато го пуснем в себе си и го оставим в неговата пълна същност, в противен случай виждаме само неговата изменена проекция отвън.
    Интересни размисли провокира този разказ.
  • Прочетох и... не ми беше интересно. Затова и бях решил да не коментирам, но след твоя коментар, аз реших да ти кажа защо няма много коментари. И тук рекламата няма нищо общо.
    И още нещо - отдавна вече не пиша, за да са сигурни другите участници в сайта, че като коментирам и си казвам мнението, не чакам насреща отговор или коментар. Така е по-добре. Поне така мисля.
  • Дами, благодаря ви, че прочетохте. Оставам изумен /реално не съм/ че тема,която предизвиква твърде много размисли, въобще не е предизвикала интерес. Колкото и некадърно да е написан разказът важна е идеята заложена в него. Явно тук интерес предизвикват неща свързани с шаблонни понятия и предоставени от "любимци" на четящите. Наистина се питам има ли смисъл да се публикува в този сайт, защото нещата опират до пазарното мислене свързано с рекламата.
    Ето затова мразя рекламите под всякаква форма.
  • Чудесно! Щастието не е представата ни за него, затова не можем да го намерим.
  • "...ти си частица от Божия промисъл, частица носеща в себе си безкрая"
    Впечатляващо!
    Щастието е в осъзнаването. На тази Истина!
    Много ми хареса, Вальо!
    Поздравявам те! 🙂
Предложения
: ??:??