Щастието
Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- Защо ме питаш това?
- Реших, че търсиш щастието по пътя.
- Не, просто не мислех и гледах в земята.
- Значи търсиш щастието на земята.
Усмихнах се на тази детска упоритост.
- Добре щом смяташ така, така да бъде.
- Ела с мен и ще ти го покажа, но трябва да бъдеш много тих.
Обърна се и тръгна, като влачеше единия си крак. Интересно, вървеше уж бавно, а не можех да го настигна. Излязохме от града и тръгнахме по една зелена поляна. Изведнъж спря и сложи пръст на устните си.
- Гледай, ей там до храстчето. Не говори!
След малко тревичките се повдигнаха и започнаха да излизат бучки пръст. Купчинката ставаше все по-голяма и все по-голяма. Накрая над нея се показа нещо... Приличаше на уродлива къртица. Сляпо с щръкнали зъби и проскубана козина. Беше се подпряло на разкривените си розови пръсти. Не се сдържах и прошепнах:
- Но то е отвратително!
Така нареченото "щастие" се обърна към мен и сякаш ми се усмихна, но не приличаше на усмивка. После бързо се скри в купчината пръст.
- Нали ти казах да мълчиш. Щастието е много плашливо и постоянно се опитва да избяга от хората, въпреки че ги обича. Този страх и уродливостта ги е получило от тях. Всеки се опитва да го вземе за себе си, да го промени така, както желае. Затова сега е уродливо и страшно за гледане.
- Да ти кажа честно не вярвам, че това е щастието. Сега прилича по-скоро на нещастие.
- Искаш ли да видиш, как изглежда наистина реално щастието? Но трябва да бъдеш много търпелив и да забравиш за всичко, което знаеш до сега.
- Много ще е трудно на тези години да стана новородено.
- Опитай се и ще видиш истинското щастие. Застани до купчинката пръст и положи ръка на нея. Когато се очистиш от всичко то ще дойде при теб.
Коленичих до дупката, затворих очи и се опитах да изчистя съзнанието си.
Странно, човек сякаш е сраснал с миналото и приема, че то е неговата същност. Бавно връщах дните назад и изтривах картина след картина. Усещах болка, че губя нещо, но и все по-голяма лекота от това. Постепенно всичко се замъгли и бях там... в безкрая. Сам, но не чувствах самота. Зад клепачите ми грееше светлина. Отворих очи и то стоеше на купчинката пръст, толкова нежно и прекрасно. Създание изпратено от Бог. С трепереща ръка го докоснах и пред ме се появи Космосът с безброй звезди и аз бях една от тях. Стремително летях към Земята и тя ставаше все по-голяма и по-голяма. Виждах синевата на океаните, заснежените върхове на планините, зелените гори и бях в полето там на малката купчинка пръст. Полъхът на вятъра, топлите лъчи на Слънцето и тихичката песен на птиците ми казваха "Това е щастието, ти си частица от Божия промисъл, частица носеща в себе си безкрая" Едва сега осъзнах, защо виждах щастието толкова уродливо и осакатено. Хората се опитваха да вкарат безкрая в своите рамки, да дадат часовник за вечността, да изваят щастие с образа на тяхната плът и да повярват, че те са бог.
Обърнах се към човечето с бяла и черна коса.
- Благодаря ти, че ми показа щастието! Всъщност ти кой си?
- Нима не ме позна... Аз съм живота... Аз съм твоето аз, тук и сега.
Погледнах отново към купчинката пръст.
Щастието го нямаше.
Нямаше го, защото бе влязло в мен. Само и по собствена воля, виждайки, че съм отворил дверите към Истината.
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Краси, всяка частица е безкрай и е част от безкрая.
-
"Това е щастието, ти си частица от Божия промисъл, частица носеща в себе си безкрая" ... Хората се опитваха да вкарат безкрая в своите рамки, да дадат часовник за вечността, да изваят щастие с образа на тяхната плът и да повярват, че те са бог.
Няма противоречие между да носиш безкрая и да вкараш безкрая в своите рамки... щастието е, че си част от безкрая. (частица носеща в себе си ОТ безкрая - може би това си искал да кажеш тук)
Щастието го нямаше ..
хубаво е, че не се вижда с просто око, иначе и него бихме продали... за какво?! -
Безжичен, все пак сайта не е дупката на Мидас, в която да не очакваш реакция, а само вятърът да повтори думите ти. Не е необходимо да положителна, не е и задължително да ти е интересно, просто е достатъчно да те поведе към някакви размисли. Тук не сме копия на Кафка или Достоевски, за да предоставим мислите си в съвършен вид. Тук са аматьори, които предлагат под една или друга форма своите виждания. Не всичко е физика
Лили, радвам се, че прочетеното те е довело до размисли и ти благодаря. -
“ - Благодаря ти, че ми показа щастието! Всъщност ти кой си?
- Нима не ме позна... Аз съм живота... Аз съм твоето аз, тук и сега.
Погледнах отново към купчинката пръст.
Щастието го нямаше.
Нямаше го, защото бе влязло в мен.”
Да… Щастието не е даденост. То е такова каквото е. Иначе ако го променим, то губи същността си. Щастието не е притежание, то е вътрешно усещане. Не то на нас е принадлежи, а ние на него. Същото е и с Вселената. Няма как да видим щастие, когато то вече е в нас, то е невидимо за очите, но е видимо за сърцето. А щастието е в нас, само когато го пуснем в себе си и го оставим в неговата пълна същност, в противен случай виждаме само неговата изменена проекция отвън.
Интересни размисли провокира този разказ. -
Прочетох и... не ми беше интересно. Затова и бях решил да не коментирам, но след твоя коментар, аз реших да ти кажа защо няма много коментари. И тук рекламата няма нищо общо.
И още нещо - отдавна вече не пиша, за да са сигурни другите участници в сайта, че като коментирам и си казвам мнението, не чакам насреща отговор или коментар. Така е по-добре. Поне така мисля. -
Дами, благодаря ви, че прочетохте. Оставам изумен /реално не съм/ че тема,която предизвиква твърде много размисли, въобще не е предизвикала интерес. Колкото и некадърно да е написан разказът важна е идеята заложена в него. Явно тук интерес предизвикват неща свързани с шаблонни понятия и предоставени от "любимци" на четящите. Наистина се питам има ли смисъл да се публикува в този сайт, защото нещата опират до пазарното мислене свързано с рекламата.
Ето затова мразя рекламите под всякаква форма. -
Чудесно! Щастието не е представата ни за него, затова не можем да го намерим.
-
"...ти си частица от Божия промисъл, частица носеща в себе си безкрая"
Впечатляващо!
Щастието е в осъзнаването. На тази Истина!
Много ми хареса, Вальо!
Поздравявам те! 🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
