Същата нощ, естествена и шумна като вълна Ефросина се разтече цяла върху чаршафите. Неукротима и хлъзгава, тя се превърташе в леглото и отказваше да бъде опитомена. Не се примири и не закротува в прегръдките на Карло, дори когато изглеждаше уморена. Привлече го и на пода, гъвкава котка, с извит гръбнак и пъргава като зверче. Скимтеше доволна, със сладки въздишки и се увиваше като асма около него. С къси думички между целувките на непресъхващата й уста, тя си призна колко неприлични помисли я навестявали последно време и то все в никакво време, например при банална разходка с болнавия. Не я досрамя да разкаже наивно на Карло и за някои свои сънища, сънища след които сутрин се събуждала с размътена глава и след това през целия ден ходела като пияна.
После в един момент Ефросина излезе от унес и спря да говори. Отдръпна ръце от Карло и охладня. Сладки и бързи, нощните часове бяха отминали. Той се отпусна в приятна умора, но не му се искаше все още да заспива до това чудно, настръхнало тял ...