На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изплуваха отново спомените. Бяха щастливи и устремени. Мечтаеха да покорят този връх на хилядника, да стигнат горе и да бъдат над света. Над облаците. Над суетния живот. Само двамата и любовта им.
Чу как въжето се скъса, как тя полетя надолу протегнала ръка към него. Не извика. Просто изчезна сред облаците.
"Ще я намеря!!! Ще бъде отново до мен..."
Направи крачка и започна да се пързаля надолу. После полетя от ръба...
Падна в заледения сняг, но тялото му проби дупка и продължи надолу хлъзгайки се в някакъв тунел.
Толкова дълго се спуска. Светлината от отвора над него изчезна и накрая спря в тъмното.
Беше в пещера. Странна пещера, на която стените луминисцираха. Пое напред и видя в краката си нещо. Ръкавица. Вдигна я и... Беше нейната с избродираното "Е"...
Затича се крещейки името ѝ.
Влезе в някакъв тунел. Стените му бяха с цветя, които приличаха на водни хиацинти.
Първо усети мириса на треви. После чу шума на водопад. Видя светлината на отвора и падащата вода. Мина през водната завеса и видя Рая.
Такъв, какъвто си го представяше. Зеленина, птици, пеперуди, синьо небе... Пред него бе кристално езеро. На брега стояха стадо антилопи. Край тях мина един мъж и те не се уплашиха.
- Човече... Господине!
Той се обърна и го погледна. Небесносините му очи сякаш излъчваха светлина.
Тичайки, стигна до него запъхтян.
- Къде се намирам?
- Как, къде! В царството на Елвира, нашата Кралица.
Мислите в главата му бяха разпилени. Искаше да попита за хиляди неща.
- Как... Къде... Да сте виждали едно момиче с руси коси и сини очи... Много красиво!
-Хахаха! Виждал съм много красиви момичета със сини очи.
- Не, тя е най-красивата!
- За всеки, който обича, другият е най-красивият.
- Тя трябва да е дошла, като мен през водопада.
- Аааа, за Странницата ли ме питаш. Ами нея я занесоха в двореца.
- Жива ли е?
-Дааа, беше малко понатъртена и загубила съзнание, но си беше жива.
- Ще ме заведеш ли в двореца?
- Добре.
И двамата тръгнаха.
Следва продължение.
© Гедеон Все права защищены