На Е.

  Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.

Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой  не успя.

Спря, заби пикелът и в главата му изплуваха отново спомените. Бяха щастливи и устремени. Мечтаеха да покорят този връх на хилядника, да стигнат горе и да бъдат над света. Над облаците. Над суетния живот. Само двамата и любовта им.

Чу как въжето се скъса, как тя полетя надолу протегнала ръка към него. Не извика. Просто изчезна сред облаците.

"Ще я намеря!!! Ще бъде отново до мен..."

Направи крачка и започна да се пързаля надолу. После полетя от ръба...

Падна в заледения сняг, но тялото му проби дупка и продължи надолу хлъзгайки се в някакъв тунел.

Толкова дълго се спуска. Светлината от отвора над него изчезна и накрая спря в тъмното.

Беше в пещера. Странна пещера, на която стените луминисцираха. Пое напред и видя в краката си нещо. Ръкавица. Вдигна я и... Беше нейната с избродираното "Е"...

Затича се крещейки името ѝ.

Влезе в някакъв тунел. Стените му бяха с цветя, които приличаха на водни хиацинти.

Първо усети мириса на треви. После чу шума на водопад. Видя светлината на отвора и падащата вода. Мина през водната завеса и видя Рая.

Такъв, какъвто си го представяше. Зеленина, птици, пеперуди, синьо небе... Пред него бе кристално езеро. На брега стояха стадо антилопи. Край тях мина един мъж и те не се уплашиха.

- Човече... Господине!

Той се обърна и го погледна. Небесносините му очи сякаш излъчваха светлина. 

Тичайки, стигна до него запъхтян.

- Къде се намирам?

- Как, къде! В царството на Елвира, нашата Кралица.

Мислите в главата му бяха разпилени. Искаше да попита за хиляди неща.

- Как... Къде... Да сте виждали едно момиче с руси коси и сини очи... Много красиво!

-Хахаха! Виждал съм много красиви момичета със сини очи.

- Не, тя е най-красивата!

- За всеки, който обича, другият е най-красивият.

- Тя трябва да е дошла, като мен през водопада.

- Аааа, за Странницата ли ме питаш. Ами нея я занесоха в двореца.

- Жива ли е?

-Дааа, беше малко понатъртена и загубила съзнание, но си беше жива.

- Ще ме заведеш ли в двореца?

- Добре.

И двамата тръгнаха.

    Следва продължение.