- Ти си Вселената? – попита учудено момичето.
- Точно така, скъпа Шарлот.
- Как е възможно това? Ти не си живо същество.
- Напротив. Аз съм по-жива отколкото ти някога си била.
- Но все още не разбирам? Защо съм тук?
- Защо дойдох при теб ли?
- Не, защо съм жива? Всъщност аз все още не съм мъртва, нали?
- Разбира се, че си жива, скъпа.
- Защо тогава животът ми е толкова тежък? Майка ми ме напусна когато бях съвсем малка, баща ми е болен, сестрите ми загинаха, а на всичкото отгоре и любовта на живота ми – Константин, не ме обича и дори няма желание да общува с мен. Как ще живея без да го виждам?
- Изслушай ме, Шарлот. Ти не си коя да е. Ти си специална. Всъщност всеки е специален…
- А защо тогава трябваше толкова да страдам?
- Страданието е пътеводната светлина, благодарение, на която ще успееш в живота. ...