24 авг. 2008 г., 22:38

Силата на бащината обич 

  Проза » Рассказы
2757 0 3
4 мин за четене
„... а не трябва да съм с него"- тази мисъл я преследваше през цялото време, докато караше... към него.
Минутите, в които трябваше да реши какво да прави, бяха най-мъчителните през целия u живот. Как да постъпи? Кого да предаде - себе си или любовта си? Коя болка ще бъде по-жестока, тази отново да бъде близо до него или тази отново да е без него.
Прекрасно знаеше, че никога няма да намери правилния отговор, нямаше и да открие решение, което да не наранява никой. Но все пак не трябваше ли да се опита да сведе болката до минимум? И ако отговорът беше да, то защо кара към него?
„Не, няма смисъл да мисля"- сякаш се скара на себе си и натисна газта, за да бъде по-скоро при него.
Не беше на себе си, не знаеше дали иска да бъде там, където отиваше, но все пак отиваше... При него, при човекът наранил я толкова жестоко, казвайки ú, че нямат право да бъдат заедно. С какво право? Как смее да твърди, че я обича щом не можеше да събере смелост и да се бори за любовта си. Не знаеше какво го кара да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Все права защищены

Предложения
: ??:??