„... а не трябва да съм с него"- тази мисъл я преследваше през цялото време, докато караше... към него.

Минутите, в които трябваше да реши какво да прави, бяха най-мъчителните през целия u живот. Как да постъпи? Кого да предаде - себе си или любовта си? Коя болка ще бъде по-жестока, тази отново да бъде близо до него или тази отново да е без него.

Прекрасно знаеше, че никога няма да намери правилния отговор, нямаше и да открие решение, което да не наранява никой. Но все пак не трябваше ли да се опита да сведе болката до минимум? И ако отговорът беше да, то защо кара към него?

„Не, няма смисъл да мисля"- сякаш се скара на себе си и натисна газта, за да бъде по-скоро при него.

Не беше на себе си, не знаеше дали иска да бъде там, където отиваше, но все пак отиваше... При него, при човекът наранил я толкова жестоко, казвайки ú, че нямат право да бъдат заедно. С какво право? Как смее да твърди, че я обича щом не можеше да събере смелост и да се бори за любовта си. Не знаеше какво го кара да се отдръпне от нея. Твърдеше, че я обича, но винаги бягаше, а тя беше готова на всичко за него. Беше готова да изостави дългогодишната си връзка с най-прекрасния човек на света. Беше готова да понесе цялата ненавист, която може да предизвика връзката u с човек, който може да бъде неин баща. Защо тя можеше да жертва всичко, а той, който твърди, че я обича повече от живота си дори не искаше да я направи своя.

         Без дори да разбере тя стигна до дома му. Хубаво беше, че никой не я познаваше, поне тук... А и да я познаваха, то беше като неговата курва, не като нея самата.

         Когато той отвори вратата тя потръпна. Никога не го беше виждала пиян. Като се замислеше май никога не го беше виждала толкова отчаян. Тогава си спомни за първата им среща. Там на пътя, където колата u се развали. Не помнеше къде е отивала, в съзнанието u беше единствена спомена за него. Спирайки до нея, незнайно защо сърцето ú  потрепна. А когато го видя да слиза от колата, сякаш вече не беше тя. Сякаш винаги го е познавала, търсела и жадувала. Сякаш единствената ú мисия на този свят е да бъде негова... завинаги. Нещата се развиха толкова бързо, че тя не успя да си поеме дъх. Не знаеше нищо за него, дали имаше семейство, дали има деца, знаеше само, че нещо я привлича към него с неудържима сила. Само след няколко срещи тя беше напълно сигурна, че това е ТОЙ, когото ще обича до последния си дъх. А после дойде и моментът на жестокото отрезвяване.

Мислеше си, че когато онази вечер я покани в дома си, то ще е защото иска да я направи своя. Беше толкова щастлива, искаше да му се отдаде, вече не u стигаха откраднатите целувки и краткотрайната нежност. Искаше да бъде изцяло негова, а той я уби, казвайки u, че случващото се е грешка, огромна грешка и трябва да спрат. Но ако го мислеше, то защо плачеше, докато го изрича.

Затварянето на вратата я върна в реалността. Сега той беше друг, съсипан, нещастен... пиян. Съжали, че е дошла, но вече беше късно. Не се забави и спорът защо е дошла, нито обвиненията за неговото странно поведение.

Целият им гняв обаче се пренесе в най-страстната и зашеметяваща целувка, а не след дълго и в неговото легло. Да, най-сетне беше негова, но защо всеки път, когато го погледнеше, тя виждаше толкова голяма болка, изписана на лицето му. И защо, когато u казваше, че я обича, като че ли изричаше най-греховните думи.

Не знаеше защо, но не я интересуваше. Нищо нямаше значение, освен че е негова. Най-сетне в неговите прегръдки, той я целуваше толкова страстно, че почти не u оставаше време да си поеме въздух. Всяко негово движение я побъркваше, докарваше до лудост и забрава. След това се сгуши в него, но миризмата на алкохол я задушаваше. Чак сега u направи впечатление и тя реши да си вземе душ, за да изтрие от кожата си всеки спомен за тази изневяра.

Отивайки към банята тя се спря до масата, където стоеше почти празната бутилка с уиски. Реши, че и на нея и се полага малко и повдигна бутилката, приближавайки я към устните си. Но в този момент под бутилката видя една снимка, която я накара да изпусне шишето. Почти като на сън тя взе снимката, а на нея беше тя с приятеля ú. Не знаеше какво да мисли, беше в шок. Машинално я обърна и прочете посланието на гърба ú. Послание, което я смрази и не можеше да помръдне от мястото си. А на снимката пишеше: „Татко, това сме аз и жената на моя живот. Обичам я до смърт и се надявам скоро да се запознаеш с нея, за да видиш колко прекрасен човек е. Сигурен съм, че ще я обикнеш."